През август 1872 г. Левски се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го накаже. На онзи му искали помощ за диарбекирските заточеници, а той напсувал комитетските хора.

Със свой другар Апостола се спотайва и чака да дойде Халача. За беда към 3 часа подир пладне пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ. Тогава Левски скача и го мушка с камата.

"Не умря извeднъж, захвана да вика повече, което не можеше да се укрие вече, ръгнах го още веднъж, за да се не мъчи, и да не може да каже какви са били", разказва той.

Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. "Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни", споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста".

Това убийство е причината Синодът да отказва канонизация. Има обаче цяла кохорта от светци - войни, които размахват меч или копие. На свети Димитър Солунски дори се приписва тежкият грях, че е убил цар Калоян. Попове и миряни се кръстят пред иконата му без да знаят, че в копитата на коня умира български владетел.

Според догматиците Васил Левски не може да бъде светец, защото е отнел човешки живот. Княз Борис-Михаил обаче може, защото е заповядал масово клане в името на вярата. През IX век покръстителят на българското племе нарежда да бъдат обезглавени 52 боляри, дръзнали да се опълчат срещу християнизацията. Заедно с тях на ешафода отиват жените и децата им. За добавка Борис ослепява сина си Владимир.

Христо Ботев зачерква "двойния стандарт" в догматиката. Без да носи архиерейски одежди поетът канонизира Апостола на българската свобода. На негов стенен календар за 1875 г. срещу 9 март е записано: "40 мъченици и Васил Левски мъченик".

Калугерите не обичат Ботев, защото уж е атеист, а се меси в духовните им дела.

"Моята молитва" боде очите на Църквата, макар че в това конфликтно стихотворение авторът не отрича съществуването на Бога. Той само го приближава към себе си: "Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата…"

Поетът приема по своему Христовата вяра. Познава историята и грамотно определя 9 март за канонична дата на Васил Левски. Това е денят на Свети 40 мъченици, загинали по времето на римския император Ликиний.

"Тия мъченици бяха от различни места набрани войници и за вярата си в Христа бидоха хвърлени у едно езеро при Севастия и Кападокия в 320 г., та така се сподобиха с мъченически венци", обяснява друг възрожденски календар.

Девети март най-много приляга за Левски, защото е еманация на християнското мъченичество, пише в. "Труд".

Канонизацията е невалидна, защото е неофициална, възразяват чернокапците. Подобен обаче е случаят с Иван Рилски и Патриарх Евтимий. И за двамата не се знае кога и при какви обстоятелства са влезли в лоното на светците.

Рилският чудотворец умира на 18 август 946 г., но каноничният му празник е на 19 октомври. Предполага се, че Църквата се е отнасяла подозрително към пустиножителя Иван. Неговият култ узрява в недрата на народа, което не е по вкуса на висшия клир.

Последователите на Иван Рилски го обявяват за светец без да се съобразяват с архиереите. Официалната канонизация е станала по-късно при цар Борис II (969–972), сочи проф. Иван Дуйчев. Тогава пренасят мощите на светеца в Средец.

Патриарх Евтимий вероятно склапя очи в Бачковския манастир. Тайна е кога е канонизиран и дали изобщо е извършен подобен акт в тъмните векове на робството. По тази причина светецът е "пришит" към неговия съименник Евтимий Велики. В Ботевия календар срещу 20 януари е отбелязано: "Евтимий Велики и Евтимий последни патриарх Търновски".

Заедно с Васил Левски във възрожденския лист са вградени Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Константин и Димитър Миладинови. Датата 17 февруари е посветена на умрелите в Диарбекир, а 8 август на Цвятко Павлов и Никола Войводов. През 1867 г. двамата правят опит да организират чета, убити са на парахода "Германия".

За половин столетие Синодът е извършил само две канонизации. През 1964 г. на Софроний Врачански и през 2011 г. на мъчениците от Батак и Ново село, загинали в Априлското въстание.

Когато пред бесилката приема последно причастие, Васил Левски казва на изповедника поп Тодор: "Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий".

Снимка: flickr