Преди 152 години на бесилото увисна Васил Иванов Кунчев. Народът ни го именува Левски, Дякон, Апостол. Още приживе този мъж от Карлово прерасна в мит. За душманите той бе неуловим дух, който будеше поробените и подриваше империи. Монасите го познаваха като Дякон. В Първата българска легия го прекръстиха на Левски. Събудените робове го следваха като Апостол, който ги покръстваше в революционната вяра. Това каза държавният глава по време на официалното отбелязване на годишнината от обесването на Васил Левски.

"Самият Ботев го помни като несломим характер, песнопоец, който живее над студа, мизерията и несгодите. Човек, готов да загуби себе си, за да спечели народа", каза още президентът.

"Посветен на своето велико, Левски ни остави малко думи. Но всеки ред в неговия тефтер, всяко писмо, ни носят просветление, дори век и половина по-късно. Сякаш за нас той е рекъл, че всичките неразбории, зависти, които произлизат повече от глупостта, са причината за разделянето на един непобедим народ. С болка трябва да признаем, че ние сме разделен народ във време разделно. И това е опасно", заяви още Радев в официалното си слово.

"Живеем на разлома между стария и новия свят. И пак Апостолът посочва изход от това изпитание. И то е в нашите задружни сили, на които не може да противостоят и най-силните стихии. Само единни ще съхраним България в глобалния смут. Онази светла България на Левски, която се уповава на своите сили. Древна България, която се чувства равна с европейските народи, братска България на свободните хора. Която отстоява мястото си в имперските битки вече век и половина", каза още Радев.

Държавният глава завърши: "Мъдрост и единение ни трябва. И онази вяра на Левски, че колкото и тежки да са изпитанията, колкото и да сурово времето, не само то нас обръща, но и ние него обръщаме. Поклон пред паметта на Апостола и тези, които го последваха."