Председателят на състава на административния съд ще налага глоба за нецензурни думи, обиди и заплахи, насочени към съда, лице от администрацията и участващите в производството. А всяко процесуално действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, ще се смята за неизвършено. Това записаха депутатите в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в който окончателно приеха серия от изменения без всякакъв дебат.

Първата група от гласуваните от Народното събрание промени са свързани с лошия език пред съда. Досега в АПК нямаше специални разпоредби, предвиждащи, че председателят на състава може да налага глоби за нарушение на реда по време на заседание, за неизпълнение на разпорежданията на съда, както и за обиди и заплахи. В такива случаи по административните дела се прилагаха правилата на Гражданския процесуален кодекс (чл. 89 и чл.91). Сега вече АПК има собствена уредба, но в нея депутатите не посочиха какъв ще е размерът на глобите, като се предполага, че за тях административните съдии отново ще трябва да се опрат на ГПК, където санкцията е от 50 лв. до 300 лв., а за повторно нарушение на реда - от 100 лв. до 1200 лв.

Нововъведение в АПК обаче са определенията за обиди, нецензурни думи и заплахи, каквито няма в ГПК. "Нецензурни думи" са дефинирани като "неприлични и непристойни думи, използвани от страна или неин представител в съдебното производство". "Обиди" са думи или поведение, оскърбяващи или засягащи достойнството и името на съдии или участници в съдебното производство. А "заплахи" са "закани чрез думи и поведение, които внушават страх за съдии, администрацията и участниците в съдебното производство, с цел да се възпрепятства тяхната работа".

С други от приетите нововъведения в АПК се уреждат случаите, когато компетентният съд не може да разгледа дело, например поради отводи на съдиите в него, както и на спорове за подсъдност. В чл. чл. 133 ал. 6 АПК се записа, че когато компетентният съд не може да разгледа административно дело, то отива в горната инстанция и тя го изпраща в равен по степен съседен съд. Т.е. къде да отиде дело подсъдно на РС решава административният съд, а кой да гледа делото на даден административен съд решава Върховният административен съд, съобщи "Лекс".

За споровете за подсъдност правилото е сходно. Тези между районни съдилища се разрешават от общия им по-горен по степен административен съд. А ако те принадлежат към районите на различни административни съдилища - от този от тях, в чийто район се намира РС, който последен е приел или отказал да разгледа делото.

Народното събрание прие изменения и в чл. 137 АПК във връзка с електронното връчване. Неговата ал. 3 вече гласи: "Когато връчването се извършва по електронен път, съобщението съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне".

За първи път в АПК беше създадена и специална разпоредба, посветена на процесуалните действия - чл. 142б: 

ал. 1 Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.

ал. 2 В съдебно заседание страните извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи - в писмена форма.

ал. 3 Процесуално действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, се смята за неизвършено.

Бяха направени редакции и на разпоредби, свързани с разноските. Чл. 143 (ал. 3 и ал. 4) вече гласят: "Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ" и "Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен".

В АПК беше въведен и съвсем нов ред за проверка за редовност и допустимост на касационните жалби. Правилото вече се обръща и тя ще се извършва от докладчика в първата инстанция. Ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, той с разпореждане ще ги оставя без движение и ще изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако не го направи в срок, първоинстанционният съд ще връща жалбата или протеста.

Освен това първата инстанция ще следи и за допустимостта по чл. 215 АПК - т.е. дали жалбата е подадена от участвал в делото, дали това е станало в срок и дали е срещу акт, който подлежи на обжалване.

Първоинстанционният съд ще се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ.

Ако установи, че касационната жалба или протестът са редовни, съдът ще изпраща препис заедно с приложенията на другите страни, които в 14-дневен срок от получаването им могат да подадат отговор. Като изрично се уреди, че отговорът не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. След подаването на отговора или след изтичането на 14-дневния срок, делото се изпраща на касационния съд.

Оставянето без разглеждане на жалбата и отказът за освобождаване от държавна такса подлежат на обжалване с частна жалба, за която не се дължи такса.

Когато касационната жалба е срещу решение на тричленен състав на Върховния административен съд, проверката за редовност ще се извършва от "председателя на съответното отделение".