Пакетът от закони за спецслужбите, предизвикал ожесточени дебати, предвижда президентът да управлява изцяло Националната служба за охрана (НСО). Той запазва и частичен контрол върху цивилното и военно разузнаване. Държавният глава ще назначава с указ всички най-важни фигури в сектор "Сигурност" - главния секретар на МВР, ръководителите на цивилното и военното разузнаване, както и шефовете на ДАНС и на НСО.

Една от най-големите интриги, свързани с пакета законопроекти, беше дали ще се изземат правомощия на държавния глава. Неговите права обаче се запазват, прецизират и дори разширяват.

В проекта е записано, че НСО е "специализирана военизирана държавна служба към президента". В закона за цивилното разузнаване пък има възможност и президентът да поставя задачи на службата, а не само правителството и премиерът. Така, от една страна, се избягва пряк сблъсък между сегашния държавен глава Росен Плевнелиев и ГЕРБ, за да не се стигне до налагане на вето. От друга - възможно е да се работи и с оглед възможността Бойко Борисов да се кандидатира за президент, пише "Сега". 

Пакетът от закони за спецслужбите предизвика ожесточени дебати, а управляващата коалиция се разцепи още при внасянето им. По време на вчерашното заседание на парламента, ГЕРБ и АБВ внесоха четири законопроекта. До този момент НСО, цивилното и военното разузнаване работят чрез подзаконови актове, голяма част от които са секретни. Предлаганият пакет включва проекти за общ закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, както и за закони за НСО, за военното разузнаване и за Държавна агенция "Разузнаване". 

TrafficNews.bg