На 3 февруари 2014 година 35-годишната Калина Стефанова отива да вземе дъщеря си от дома на майка си. Пресича булевард „Санкт Петербург” и това са последните крачки които прави. Рено Меган я помита на пешеходната пътека до сградата на Военна полиция. След това животът на цялото й семейство се превръща в кошмар. В продължение на 7 месеца Калина е в „будна кома”. Люшка се между живота и смъртта. Съпругът й Иван и трите им деца  се молят да стане чудо, като в същото време водят неистова борба за оцеляване. Чудото обаче не се случва – на 16 август Калина умира в болницата от сепсис. Двете й момиченца и 3-годишният й син остават сираци. А самотният баща, който е инвалид, търси правосъдие и възможност да се грижи за децата си. Историята на Иван и трите му деца показва ужасът, който се крие зад всяка суха цифра и статистиката на КАТ за убитите и ранени в катастрофи. Показва също така огромните пробойни в здравната, съдебната и застрахователните ни системи.

„Преди 5 дни казах на децата ми, че майка им е мъртва. Йоана, която е на 8, и 5-годишната Павлина вече усещаха, че Калина я няма. Но не мога да обясня на 3-годишния Калоян, че повече няма да види майка си. Казах му, че вече е звездичка, а той ме пита защо не идва преди Сънчо”, разказва Иван пред TrafficNews.bg. Той е безработен, преди време е преживял инфаркт. Единствените приходи на семейството са инвалидната му пенсия от 131 лева и детските надбавки.  Докато Калина е в будна кома, Стефанов затъва в огромни дългове, за да може да се грижи за нея. Сблъсква се с бездушието на застрахователите и с абсурдите на законодателната система. Не може да предприеме никакви действия за лечението ѝ без нейното съгласие. Не може да получава детските  и социални помощи без подписа на съпругата си. Не може да ѝ извади документи. Без пълномощно, подписано от нея, застрахователите отказват да изплатят обезщетението. И самото разследване за катастрофата спира без нейния подпис. За да води дело срещу виновния шофьор, Иван трябва да бъде упълномощен от съпругата си. За да получи пълномощно от човек в будна кома, се води дело. Делото е насрочено за септември. Процедурата се забързва след намесата на медиите. Това е лъч надежда в живота на Стефанов. Застрахователите изплащат частично обезщетение от 50 хиляди лева, които покриват огромните разходи по лечението и рехабилитацията на Калина - всяка седмица Иван плаща около 300 лева за консумативи и лекарства. 58 лева струва поставянето на катетър, 20 лева за час е таксата на рехабилитатора. Нито един от разходите не се покрива от Здравната каса. Калина отваря очи, започва да се мърда едната си ръка. Йоана е неотлъчно до майка си. Иван вече търси клиники в чужбина, където възстановяването на жена му може да продължи. Но състоянието й отново се влошава. „Започна да вдига температура. От Бърза помощ, като чуеха че пациентът е в „будна кома” казваха, че нищо не може да се направи и отказваха да изпращат линейка. Когато Калина вдигна 40 градуса температура, се наложи да викам полиция, за да доведат линейката”, спомня си Стефанов.

На 19 юли жената е приета отново в болница с молби и увещания. Кръвното й е 60/30, има висока температура-39,6. Изследванията показват белодробна инфекция. По тялото на жертвата на катастрофата  се появяват декубитални рани от залежаването. Развива сепсис и лекарите не могат да овладеят отравянето на кръвта. Заключението от аутопсията е, че причините за смъртта са пневмония и сепсис.

През август раследването на катастрофата е пред приключване, но смъртта на Калина променя всичко. „Експертизите бяха готови, разпитите бяха проведени, трябваше да бъде предявено обвинение на шофьора, прегазил Калина. След смъртта й обаче дознанието трябваше да бъде прехвърлено от Районна в Окръжна прокуратура, тъй като вече имаме смърт по непредпазливост, а не телесна повреда. Сега трябва да бъдат назначени нови експертизи и да бъдат проведени нови разпити”, коментира адвокатът на Стефанов - Любомир Георгиев. Парадоксален е фактът, че дознателят по делото научава за смъртта на Калина от съпруга й, който лично му носи протоколът от аутопсията. „Седмица след смъртта й, той не знаеше, че тя е починала. Между различните институции няма никакъв контакт” недоумява Иван. Информацията за смъртта на Стефанова пък постъпва в Районна прокуратура на 2 октомври и след това е изпратена в Окръжна прокуратура. Делото е разпределено на друг наблюдаващ прокурор. Вече са минали почти два месеца от смъртта й. А краят на разследването не се вижда. „Срокът за разследването е 2 месеца, но се съмнявам че това ще се случи. Процедурите са изключително бавни. Трябва да се направят спешни мерки в законодателството”, коментира юристът. Тепърва предстои семейството да води дело за обезщетение срещу застрахователната компания. Шофьорът, прегазил жената, Милко Драганов (58) не е направил никакъв опит за контакт със семейството на загиналата жена.  „Първо твърдеше, че тя не е била на пешеходна пътека, после обясняваше че била с качулка и не го е видяла и прочее оправдания. Разследването обаче го опроверга”, разказва Стефанов. Според експертизата мъжът се е движел с 40 км/час. „Имам огромни съмнения по този въпрос - Калина е била хвърлена на 7-8 метра от реното”, твърди мъжът. Той не е оптимист за изхода на делото. Изразява съмнения, че разследването се бави умишлено. 

Самотният баща е на предела не само на силите си, но и на финансовите си възможности. „С моята пенсийка от 131 лева и пенсията на майка ми -  това ни е издръжката. Страшно е! Оцелявам само благодарение на близки и приятели”, обяснява той. Загубил съпругата си, Иван сега мисли единствено за децата. „Опитвам се да се справям. Но къде е държавата? Къде са институциите?", пита Стефанов. 

От началото на годината до сега в Пловдив и региона са станали 727 тежки катастрофи, в които са загинали 60 души, а ранените са 924. Зад всяка една от тези цифри стои по една история като на семейство Стефанови. 

Парашкева Иванова