Пожар изпепели къщата на двама музиканти в Родопите. Домът на Илия и Златка Христови се намира в ивайловградкото селце Хухла, като всички го наричат „веселата къща“. Семейството от години помага на по-възрастните си съселяни, като ги снабдява с всичко необходимо от съседните села и са носители на статуетката „Почетен селянин“ от културния фест „Мистериите на Хухла”.

Ето и какво ни написа близка на семейството:

„Огън изпепели една къща, един дом. Но не просто обикновен дом, а „сърцето и душата“ на едно крайгранично родопско село. Преди дни изгоря Веселата къща в ивайловградкото селце Хухла. Домът на Илия и Златка  Христови, домът на семейството, превърнало се в стожер на живота в този забравен и от Бога край, домът, в който всеки бе наистина „добре дошъл“. Това са  необикновени селяни, от които  няма  да чуете хленч и оплакване и, които не трябва да подканяте да свършат обществена  работа. Те, двамата, на доброволни  начала снабдяват всички останали баби и дядовци с най-необходимото им от Ивайловград.

Тези хора са основния стълб, основния дух, който държи това българско село в Източните Родопи не само да не рухне, като много други села, но и в най-тежкото ни безвремие да устоява своите традиции и напук на всичко да се развива. Те са истински българи с огромни открити сърца, те са достойни носители на статуетката „Почетен селянин“ от културния фест „Мистериите на Хухла”.

Те създадоха и изпълняват навсякъде химна на Хухла. С акордеона, който Илия с риск за живота си успя да спаси от пламъците. Спаси и тетрадка, в която 30 години е записвал любимите си песни. Песните, които в дует със Златка, пее денем и нощем по клубове и събори и които звучат най-много у тях, на софрата, с канени и неканени гости.

И те като  поета  Ивайло Балабанов вярват, че България започва от  Хухла, а не от Дондуков 2. Нека им докажем, че България започва от всеки от нас, като им помогнем да съградят отново Веселата къща, духът на едно българско село, оцеляващо вечно в дън горите тилилейски. 

Сметката е: UBBS BGSF/  BG40UBBS80021089768930 на Златка Делчева Христова.“