На 24 юли 2016 година се навършват 13 години от трагедията, при която загинаха четирима души с пловдивски хеликоптер. Воинският ритуал за отдаване на почит към загиналите ще се проведе днес от 11 часа в местността “Бетоловото” край Разлог, съобщиха за TrafficNews.bg от авиобаза Крумово.

Ще бъде отслужена панихида, след което ще бъдат положени венци и цветя на паметника на загиналите.

На панихидата и ритуала за отдаване почит на загиналите по традиция присъстват: роднини и близки на загиналите, личeн състав от 24-та авиобаза - Крумово, представители на Командване на ВВС, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Областна дирекция на МВР – Благоевград, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. Благоевград, ТП „Държавно горско стопанство Разлог”, представители на областната и общинската администрация и жители на гр. Разлог.

 В авиобаза Крумово край Пловдив никога няма да забравят датата 24 юли 2003 година. Тогава хеликоптер Ми-17 тръгва на мисия, за да гаси горски пожар в местността “Бeтоловото” край Разлог. 4 минути след излитането се появява рязък порив на вятъра, машината губи контрол и се разбива.

Според огнеборци, които са били край разбития хеликоптер, телата на пилотите са се стопили от взрива и високата температура. Машината паднала близо до група хора, участващи в гасенето на пожара, но никой не е пострадал. Според очевидци във въздуха двигателят на военния хеликоптер внезапно е заглъхнал, машината се обърнала с витлата надолу и паднала върху земята.

При инцидента загиват: 

- подполковник инж. Милко Пейковски – военен пилот;

- майор инж. Николай Радулов – военен пилот;
- младши лейтенант Бойко Панайотов – борден техник;
- полковник Кирил Чамишки – началник на сектор Държавен Противопожарен Контрол към РДВР – гр. Благоевград.

 

 

ХРОНОЛОГИЯТА

На 24 юли 2003 г. в 9:29 сутринта при полет за гасене на горски пожар край Разлог се разбива вертолет Ми-17П с борден номер 433 от състава на 24-а авиобаза на българските ВВС. Тричленният екипаж загина: майор Милко Пейковски - командир, капитан Николай Радулов - втори пилот и бордният техник офицерски кандидат Бойко Панайотов. На борда при фаталния полет е и подполковник Кирил Чамишки - зам.-началник на РЗПАБ - Благоевград.

При установяване причините за катастрофата са разпитани 34 свидетели. Комисията по разследването  излиза със заключение, че появата на внезапен страничен порив на вятъра е принудила екипажа да търси начин за аварийно кацане.

Според председателя на разследващата комисия ген.-майор Казаков “последният полет на борд 433 е продължил точно четири минути”.  Прелитането започва 2 мин. и 50 сек. от началото на полета с рязък порив на вятъра отзад-отдясно, в момент когато вертолетът се подготвя за хвърляне на водата.

Скоростта е 60-80 km/h, височината – 100 m. Ситуацията, в която попада борд 433, се описва като невъзможност да се стабилизира машината. В този случай нараства необходимата мощност за опашния винт, която се компенсира от тягата на носещия винт. След като оборотите на носещия винт започват да спадат, машината губи устойчивост и започва самопроизволно да снижава, като едновременно завива наляво – тоест загубва надлъжна и напречна устойчивост. При полет на голяма скорост и голяма височина вертолетът може да се стабилизира след известно време, но това за екипажа от Крумово е било невъзможно заради опасно малката височина.

Според ген. Казаков пилотите са действали по инструкцията, като са се борили до последния възможен момент – в ръката на майор Пейковски е намерен стоп-кранът на единия от двигателите. Вертолетът не е имал шанс да се приземи аварийно, тъй като близката подходяща площадка е била заета от пожарникари. Ситуацията се развива за 6,5 секунди. Екипажът не е имал време да напусне вертолета по време на падането. “Черната кутия” на вертолета (регистраторът на полетната информация САРПП-12) не може да окаже помощ при разследването, тъй като лентата му се е стопила от високата температура. Запазен е само бордният магнетофон МС-61, на който са записани разговорите на екипажа в този последен полет. Последните реплики на командира на екипажа са: “Откъде се взе този вятър?!”

Следва секунда забавяне и команда за авариен пуск: “Пускай водата, пускай водата!”. След това на записа се чува сигнал на радиовисотомера за снижаване под 70 m и той заглушава разговорите до момента на сблъсък със земята. Установено е, че водата (по потвърдени сведения – 2,1 тона) е пусната по нормален начин в аварийна ситуация.

При този полет във вертолета са двамата командири на екипажи, определени за гасенето на пожара, а двама втори пилоти остават на земята. Капитан Радулов е на командирската (лява) седалка, майор Пейковски като инструктор при този полет е на дясната седалка.

Според огнеборци, които са били край разбития хеликоптер, телата на пилотите са се стопили от взрива и високата температура. Машината паднала близо до група хора, участващи в гасенето на пожара, но никой не е пострадал. Според очевидци във въздуха двигателят на военния хеликоптер внезапно е заглъхнал, машината се обърнала с витлата надолу и паднала върху земята.

снимка: Стоян Стоянов

TrafficNews.bg