За нас, българите, хлябът е много важен символ. С хляб и сол посрещаме гостите си като висш израз на гостоприемство и приятелство. Хлябът присъства на трапезата ни в най-важните моменти от живота. На празниците Коледа и Великден, при сватба, раждане и прохождане на дете се правят обредни пити и се спазват ритуали, предавани от поколение на поколение. За хляба има интересни метафори. „Горчив хляб“ – когато си го получил с тежък труд и унижения. „Сладък хляб“ – когато е придобит с радостен и оценен от другите труд. „Черният хляб“ е символ на бедност, „топлият“ – нещо, което се търси. „Изкарвам си хляба“ означава работя, „Взеха ми хляба“ – изгубих работата си. Мъжът или жената от „добро тесто“ са възпитани и почтени, известни и уважавани семейства. „Уважавай хляба, той е нещо свещено“, това са ни завещали дедите ни. Затова пред хляба лоши думи не се изричат. Хлябът не се тъпче, трохите не се хвърлят в огъня. Тези заръки дадоха днес майки и баби на своите деца и внуци.

Тийнейджъри от Брезово, Зелениково, Чоба, Бабек, Пъдарско, Борец оставиха за няколко часа телефони и таблети и се учиха как да месят и да приготвят вкусни ястия от тесто. Поводът бе първият празник на хляба в село Чоба, организиран от клуба на пенсионера „Надежда“, Народно читалище „Искра-1883 г.“ и кметството на селото.

Празникът започна с ритуалът „Пътят на хляба“, в който възрастни жени и мъже разказаха за насъщния. „Знаете ли откъде идва хлябът, който слагаме на масата всеки ден, деца?“, попитаха бабите. „От магазина“, без да се замислят отговориха хлапетата. След което с интерес изгледаха пътят му, както е било преди десетилетия – от засяването на житото, орането с волове, жъненето със сърпове и паламарки, до замесването и изпичането на хляба. Всеки етап бе придружен с много песни, танци и ритуали, съпътствали някога нашите предци на нивата.

Най-добрите домакини от региона пък бяха подредили дълга софра с вкусни пити, баници, погачи, торти и сладкиши, които гостите на празника изядоха заедно. Сред най-младите майсторки бе 12-годишната Симона, която ударила сто пъти тестото в плота, за да стане погачата. „Баба ме научи да меся още преди няколко години. Важното е да имаш желание“, разказа пред PlovdivNow.bg младата дама. Соня Петрова пък бе направила торта с изглед от село Чоба.

„Искаме да покажем на децата какъв е пътят на хляба и да ги научим да ценят и обичат българските традиции и обичаи“, посочиха Кера Георгиева и Йорданка Иванова от пенсионерския клуб в селото. Тяхното желание е празникът да стане ежегоден и да привлича все повече млади хора.