На 20 ноември 2012 г. в болница в Париж умира пловдивският банкер Иво Малевски. Няколко месеца по-рано му е поставена диагноза „рак” и 48-годишният мъж, който тогава оглавява пловдивската централа на МКБ „Юнион банк”, заминава на лечение в чужбина. Ракът обаче бързо се разпространява и лекарите не успяват да го спасят. Не са минали и две седмици от смъртта му, когато близките на Малевски осъзнават, че вкупом стоят върху огромна финансова бомба. Която не закъснява да избухне. Оказва се, че мъжът, на когото всички вярват и който години наред е боготворен от служителите си, е разпродал цялото семейно имущество, подправяйки подписи,  изтеглил е огромни кредити на името на свои роднини, без почти никакво обезпечение. Злоупотреби за 1,5 милиона евро. Това са изчисленията направени от потърпевшите, след като новото ръководство на банката е започнало да си събира принудително парите.

Пет години по-късно едно семейство е на път да остане на улицата, хора от обкръжението на Малевски са натоварени с огромни кредити, от които те самите не са похарчили нито лев, в съда се точат безкрайни дела, а пловдивският нотариус, пред който са минали всички сделки може да остане без лиценз.

Началото на историята е в далечната 2009 година, когато банкерът и съпругата му Елия предлагат на брат й , арх. Минко Маринов и съпругата му Диана Тодорова да построят четири къщи в квартал „Беломорски” в Пловдив . Маринов и Тодорова ипотекират семейното си жилище и инвестират в строежа. Семейство Малевски също финансират начинанието. Първите две къщи са продадени, а третата е заложена, а с парите се финансира строежа на четвъртата. „Едва след смъртта на Иво разбрахме, че четвъртата къща е продадена  на груб строеж, когато направихме проверка в Службата по вписвания. Оказа се, че той я е продал година по-рано. Тръгнахме по следите на сделката. Открихме купувача, който изобщо не подозираше, че е купил имота без съгласието на всички собственици. Установихме , че договорът е подписан при нотариус Нина Добчева, където са представени наши пълномощни с фалшифицираните подписи на Елия , съпруга ми и моя” разказва Диана Тодорова.  

Архитектът и съпругата му осъзнават , че са загубили както фамилното си жилище, което е ипотекирано, така и  инвестицията си. Но това е само първата бомба. Очакват ги още няколко. На името на Минко Маринов има отпуснат кредит 150 00 евро, който в последствие с анекс е увеличен на 220 000 евро. Заемът е обезпечен с недвижим имот, собственост на Елия и Иво Малевски.

След смъртта на зет си, Маринов установява, че парите от кредита са усвоени, а нито лев не е върнат. „По време на разследването стана ясно, че Иво е карал касиерът да взема пари от касата и директно да му ги носи в кабинета в найлонови торбички. Има направен банков превод от 53 000 евро на софийско дружество, без аз изобщо да съм подписвал документ за превод” разказва Маринов. Започва вътрешнобанково разследване , тъй като банковите правила са грубо погазени и има извършени злоупотреби. Касиерът на банката е уволнен, работата си губи и служител от висшия мениджмънт на МКБ „Юнион Банк”. Това обаче по никакъв начин не помага на Маринов, чийто дълг вече нараснал на 700 хиляди лева. Кешът си е кеш и банката държи да си събере дълговете, без да я интересува кой е теглил и кой е харчил парите.  Докато длъжникът се върти в омагьосания финансов кръг, МКБ „Юнион Банк” е изкупена от Първа инвестиционна банка и заедно с всички активи и пасиви. Архитектът вече е длъжник на ПИБ, която също си търси парите чрез ЧСИ.

Банката търси 130 000 евро и от съпругата на Маринов - Диана, която е категорична, че нито е искала, нито е теглила кредит от МКБ „Юнион”.   

Елия Малевска напуска Пловдив заедно с двете си деца и се мести в София. На нейно име също има изтеглени кредити. Ипотекирано е и жилището на родителите на Елия и Минко.

Минко и Диана се опитват да се измъкнат от кашата , но без особен успех. „На практика ние се озовахме в ролята на кредитни милионери, без да сме взели нито лев. По време на разследването за продажбата на къщата се установи, че подписите под пълномощните и на договора не са наши, макар че нотариус Добчева твърди съвсем друго. Дори с просто око се вижда, че всички подписи са положени от един и същ човек и това е самият Иво Малевски. Иначе в кантората разполагат с наши данни и копия на личните ни карти от предишните сделки за къщите. В деня, в който е направена сделката, моята лична карта е била изтекла, а Елия е била на работа. В офиса на банката , в която работи, има система за контрол на достъпа и всяко излизане и влизане се регистрира” твърди Диана.

Прокуратурата започва разследване по жалбите на пострадалите. „В началото всички мислеха, че изчезналите пари са у Елия и у нас. Разпитваха ни като престъпници. Служителите в банката продължаваха да вярват, че Малевски е невинен и едва след вътрешната проверка стана ясно как всъщност е злоупотребявал с властта, която е имал” казва Тодорова.

Както повечето средностатистически българи, съпрузите не вярват, че ще получат справедливост. „В началото бяхме в шок. Ужасно е да разбереш, че оставаш без покрив над главата. Имаше моменти на просветление, когато на някоя от инстанциите печелехме, а после пак всичко около нас се срутваше. В семейството се появи и сериозен здравословен проблем и ние насочихме цялата си енергия да се справим заедно. Сега единственото, което искаме е да сме здрави. Всичко останало е маловажно” казва Минко Маринов.

Къде са парите?

Въпрос за 1,5 милиона евро. Отговор обаче за момента няма. Според Диана, Малевски не е имал скъпоструващи пороци – не употребявал наркотици, не играел хазарт, не издържал и скъпоструващи любовници. Има недоказани предположения, че изтеглените пари са в сметка в Швейцария, но и по време на разследването не са открити следи от огромните суми, изтеглени от банкера. Така че търсенето продължава.