Адвокатският съвет на колегията в Пловдив излезе със становище относно кандидатурата за Главен прокурор на Иван Гешев. Поводът за него е интервюто, дадено за БНТ на 23 юли от зам. главния прокурор, в което той коментира ролята на адвоката в съдебния процес и разделението на властите.
В становището Съветът заявява категоричното си несъгласие с позициите на Гешев, изразени във въпросното интервю и заявява , че подобни изказвания са „недопустими от страна на кандидат за главен прокурор”. „В редица свои решения Конституционният съд е изяснил, че положението на адвокатурата е уредено в конституцията. Неприемливо е кандидат за главен прокурор да има разбирания за същността на адвокатската професия и фигурата и положението на адвоката, различни от залегналите в конституциятата. ..Считаме, че функциите на прокурора не включват арестите на граждани, без да е доказана в достатъчна степен тяхната съпричастност към извършването на определено престъпление. Българската адвокатура се бори за точното прилагане на законите спрямо всички и в много случаи е последната преграда пред посегателствата над правата и законните интереси на гражданите” заявяват членовете на Съвета.
Също така те припомнят, че „ основният стремеж, залегнал в доктрината за разделение на властите, е да се предпази обществото от тирания и да се защити свободата, като се изключи възможността един човек или орган да обедини всички власти в ръцете си.”
Становището /което можете да видите ТУК/, изпратено от Адвокатския съвет до Висшия адвокатски съвет и Висшия съдебен съвет обаче не се приема еднозначно в пловдивската адвокатска колегия. Част от пловдивските адвокати смятат, че изборът на Главен прокурор вече е политизиран и със становището си адвокатурата влиза в дискусия, по която тя не е страна. Освен това твърдят, че становището е трябвало да бъде обект на широк дебат в колегията. Във ФБ групата на адвокатите върви оживена дискусия „за” и против” изразената позиция.
В блога си пловдивският адвокат Станислав Станев, който е доктор по международно право, дава друга гледна точка. ”Всеки адвокат има право на собствено мнение и именно свободата на свободното мнение е благословията на професията – няма кой да те накаже или да ти търси сметка, защото имаш собствено мнение. .. За мен ще бъде неуместно, ако при избори за председател на Висшия адвокатски съвет, прокурорите решат, че този или онзи кандидат няма необходимите нравствени качества, за да заеме този важен пост и вземат да правят публични изявления по този въпрос. И ако го направят, аз ще съм сред първите с бурна реакция. А сега?” пита той.
Целият коментар на адв. Станев вижте по-долу.
Изборът на главен прокурор в тресавището на медийните кампании
Започвам нестандартно (да не кажа неразумно) – с уточнение.
Не познавам Иван Гешев;
не познавам работата му в дълбочина;
нямам никакви лични впечатления и страня от политическите позиции и емоции, които се намесиха „за“ и „против“;
познавам немалко достойни магистрати, сред които и прокурори, всеки от които би бил прекрасен главен прокурор.
Дискусиите, които вече няколко седмици забавляват обществото във връзка с избора на следващия главен прокурор, започнаха да се превръщат в гротеска. Кой ли не „блесна“ по темата, кой ли не се изказа „компетентно“, кой ли не направи заявката да бъде будител.
В главна мишена се превърна единственият кандидат за главен прокурор. Както споделих и по-горе, нямам никакви лични или професионални впечатления от него. Познавам го от публичните му изяви. По тази линия като член на обществото (тук говоря не като адвокат) не мога да не призная, че ми направи впечатление, че през последните месеци редица знакови лица на прехода, бизнеса и т.н. се оказаха „клиенти на прокуратурата“. Но впечатлителността ми не означава нито че се радвам, нито че съжалявам, нито че се притеснявам. Просто … се впечатлих, че прокуратурата не се притеснява да търси отговорност и от лица, за някои от които годините бяха формирали обществена убеденост, че са недосегаеми. Дали прокуратурата е права, ще каже съдът. Ако да – държавното обвинение ще обере славата. Ако не – славата ще бъде за адвокатите, а прокуратурата ще „преглътне горчив хап“.
Но да се върнем на дискусията около личността на кандидата. Лично за мен в нея (в дискусията) отдавна „прецъфтя“ разумната критика и на нейно място дойде манипулацията и политическата емоция.
Главната критика е, че заместник-главният прокурор (едва ли не) бил нарушил конституцията, като „зачеркнал“ разделението на властите. Само че …
- Кандидатът за главен не отрече разделението на властите. Два пъти гледах и слушах внимателно интервюто. Останах с впечатление, че това, което той иска да каже (защото очевидно не се изрази ясно) е, че той смята, че разделението на тези власти, не следва да означава, че те са „изолирани“ една от друга, а че за да функционира държавата, те трябва да се намират в комуникация помежду си. Обратната теза (която служи за основа на атаката) се базира на „изрязана“ от контекста реплика. И тази изрезка удобно се експонира и преекспонира. Само че ако изрежеш нещо от контекста и не направиш усилие (или не ти е изгодно) да вникнеш в общия смисъл, може да се окаже, че си заслужил званието „манипулатор“.
Познавам хора, които мислят като мен. Познавам хора и които не мислят като мен, като някои от тях са склонни (традиционно) да ме „маркират“ с политическа боя или пък направо да ме заклеймяват. Понякога така става – като нямаш аргументи, вадиш етикетите. Във всеки случай, какво точно е искал да каже Гешев, може да каже само Гешев.
- Дори и да е искал да каже, че не му харесва разделението на властите, това няма никакво значение. В Конституцията властите са разделени и така ще си остане. По същия начин, по който ако някой не харесва това, че сме република, заради неговите антипатии няма да станем монархия.
Следващият камък в градината на кандидата е, че в прословутото си интервю бил посочил определени хора, сред които политически личности.
Действително, прокуратурата не трябва да има политически отенък, да демонстрира политически пристрастия или да прави изявления, които биха могли да се тълкуват като неприязън към някоя и друга политическа партия/личност. Признавам, че аз лично не бих направил такова изявление. Но това, че на мен не ми харесва, не означава непременно, че съм прав. Немалко хора вярват, че за да е достоен един магистрат, той трябва да не лицемерничи, а да има дръзновението да каже какво мисли. Съвсем отделен е фактът, че посочените в интервюто политически лица действително непрестанно ангажират „етера“ със собствените си позиции по всякакви въпроси. А напоследък са особено настойчиви за това какво те мислят за личността на въпросния кандидат. И остави това, ами доста пъти ако някой не е съгласен с тях, директно му лепят етикет и насочват … критиката си към него.
Но това, че Гешев е посочил този или онзи съвсем не означава, че по отношение на посочените има някаква агресия от страна на прокуратурата, а още по-малко означава, че ще пострада. Защо ли? Ами защото по нашето право въпросът кой е виновен и кой не го решава съдът. А когато прокуратурата повдигне обвинение и не е била права или не успее да докаже, че е била права, тя си плаща „масрафа“. В заключение по този въпрос, на чисто личностно равнище смятам, че всеки човек има право да се защити. И когато някой настойчиво го залива с помия, трябва да има право на отговор срещу тази помия. Включително и когато въпросният някой (този с помията) се изказва за професия, която не е упражнявал ефективно в процесуалния ѝ аспект.
Ще отбележа и още един момент, който макар и на първо четене да звучи добре, всъщност го приемам като проява на лицемерие – „липсата на конкуренция“. Сега не е единственият случай, в който има само един кандидат за главен прокурор. Помните ли, когато постът беше зает от Борис Велчев? Кой беше тогава неговият конкурент? А какво направиха тези, които сега тръбят, че не било демократично да има само един кандидат? Помните ли? И аз помня – нищо!
Както споменах, по въпроса за личността на кандидата за главен прокурор се изказаха доста хора, формации и структури. Изказаха се и адвокати, а има позиция и на адвокатски съвет. В това няма нищо лошо, но трябва да се има предвид едно уточнение. Както сполучливо сподели един колега, „адвокатурата е една от най-демократичните общности изобщо“. Всеки адвокат има право на собствено мнение и именно свободата на свободното мнение е благословията на професията – няма кой да те накаже или да ти търси сметка, защото имаш собствено мнение.
На отделния адвокат му е лесно да използва и да се наслаждава на свободата си. Да критикува, да бъде политик и т.н. Но когато става въпрос за съсловие, когато се прави изказване от името на адвокатиТЕ, трябва да се внимава много.
Без сериозна дискусия в рамките на съсловието може да се окаже така, че позицията на орган може да не отразява мнението на значителна част от членовете си, а може и да не отразява мнението на повечето. Не искам да коментирам колко от колегите, които членуват в „моята“ колегия застават зад позицията на нейния адвокатски съвет. Има такива, които я подкрепят, но има и такива, които са на друго мнение. Аз самият не я споделям. А отделно от това не се чувствам комфортно, че на съсловно равнище се изкушаваме да се включим в политическия „хор“. Още повече, че в такива случаи със смесени чувства си спомням „мълчанието“ на съсловието в чувствително по-“жежки“ от гледна точка на правото ситуации. Като например през 2014 година, когато прокуратурата си позволи в драстично нарушение на Конституцията да започне разследване срещу тогавашния президент. Тогава адвокатурата „скромно“ замълча, и то при положение, че политическият заряд беше чувствително по-нисък, а ставаше въпрос за принципно положение, за устоите на държавността.
За мен ще бъде неуместно, ако при избори за председател на Висшия адвокатски съвет, прокурорите решат, че този или онзи кандидат няма необходимите нравствени качества, за да заеме този важен пост и вземат да правят публични изявления по този въпрос. И ако го направят, аз ще съм сред първите с бурна реакция. А сега? В този случай?!? Някои хора репликират, че председател на Висшия адвокатски съвет не е същото, като главен прокурор (че е по-малко). Аз обаче обичам моята професия и не я намирам за по-незначителна от тази на прокурора. За мен главният прокурор, в никакъв случай не е повече от „главния адвокат на републиката“. Още повече, че в самия Закон за адвокатурата е записано, че в рамките на своята работа „адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение“. И ако тази норма не намира приложение причината е не само в другите, а и в нас самите, които трябва да си извоюваме. А това става с достойнство.
Ще завърша, както започнах. Не познавам Иван Гешев; нямам представа какви са качествата му; не държа точно той да е главен прокурор.
Това, което искам е да се чувствам комфортно в рамките на собственото си съсловие и да го виждам такова, каквото е в мечтите ми.