България бе осъдена от пловдивчанка, станала жертва на домашно насилие, но не дочакала справедливост от родната Темида. Делото срещу държавата е започнато през 2016 година, а само преди три месеца Комитетът на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените е излязъл с решение по казуса.
За това разказаха от фондация „Джендър алтернативи“ по повод стартиране на кампанията “16 дни на активизъм срещу полово базираното насилие“, която започва от днес.
Всичко започнало през 2014 година след дело в Районен съд. 38-годишна жена се развежда със съпруга си. Близо 5 години тя е била тормозена психически, унижавана и удряна от половинката си. Насилието е ставало пред очите на 5 годишното им момченце. По време на развода, жената е била бременно отново.
Второто й момченце се ражда и тя поема грижата за хлапетата. След няколко години, бившият й мъж предевява претенции относно режима на попечителство и издръжката. Започват две граждански дела. Това за намаляване на издръжката завършва с отказ, а второто- с позволение за разширяване на обхвата на свиждане.
По-големият син на бившите съпрузи, травмиран от постоянния бой върху майка му, отказва да се среща с баща си. По-малкото дете, от чисто любопитство, иска да бъде с другия си родител. Малчуганът обаче имал проблеми – напишквал се нощем. Поради тези притеснения, детето отказвало да пренощува у баща си, който вече имал ново семейство и деца.
Така започнал нов тормоз върху майката. Тя била подложена на постоянен психически натиск от бившия си, който я обвинявал, че нарочно не пуска децата и заплашвал да й ги отнеме. Стигнало се и до физическа саморазправа.
Отчаяната жена решава да потърси помощ от юристите на фондация „Джендър алтернативи”. С подкрепата на адвокат Жанет Борисова започва дело в Пловдив.
„Враждата беше толкова ожесточена, че бащата правеше каквото си иска. Случвало се е да зареже по-малкото дете в средата на паркинга и то да е прибирано от съседи.
Заплашваше клиентката ми пред двете хлапета. Подадена бе жалба до отдела за закрила на детето, но от там не констатираха никакви нарушения. Сезирахме и Агенцията за закрила на детето, откъдето след щателна проверка откриха грешки при обработката на случая.
Подадохме жалба до съда за домашно насилие и веднага бе взета мярка за закрила, а казусът се придвижи към процес. Тогава обаче магистратите решиха, че не се касае за тормоз, тъй като жената не може да докаже психически и емоционален терор.
Не само това – в рамките на 30 дни, както е по новата наредба, не е имало насилие. В решението на съда се казва, че са налице влошени семейни отношения, а не домашно насилие. Подобно решение бе постановено и от Окръжен съд”, разказа адвокат Борисова. Според нея процесът е бил безобразен, защото българският съд не борави с европейските конвенции, норми и закони.
След окончателното решение на магистратите в Пловдив, фондацията и жената, станала жертва на насилие, са подали жалба пред т. нар. Женски комитет на ООН. Документите са били депозирани през февруари 2016 година.
„Документите бяха регистрирани в Женева. Те бяха изпратени и на българската държава, която в 6-месечен срок трябваше да излезе със становище. Държавата не спази този срок, но все пак депозира становище, в което се заяви, че законодателят у нас е създал наредба за домашното насилие и това е достатъчно.
Второто което се казваше в отговора на България е, че жената не е използвала всички вътрешни закони и процедури. Тя е трябвало да води още едно отделно дело, по закона за дискриминацията. Ние също изложихме нашето становище, описахме случаите и съдебните процеси, спазвайки сроковете за това”, разказа адвокат Милена Кадиева, управител на фондация „Джендър алтернативи” .
През юли тази година, Комитетът за защита на жените в Европа е излязъл и с решение по казуса срещу България.
„Според експертите, в нашето законодателство има действащ правен проблем. Насилието, за да се разгледа в съдебна зала, се ограничава само до актове, извършени в едномесечен срок преди подаване на жалбата. Комитетът отправи критика към законодателя, като казва, че насилието е процес.
Той се разглежда в пълнота и цялост. Държавата в момента е задължена да промени закона, свързан с домашното насилие и да отпадне този 30-дневен период. Ако не се случи, това е нарушение на европейското и международното право, а както знаем, ние държава член на ЕС.
Другият открит проблем в родното правораздаване е, че жертвата сама трябва да доказва, че е жертва. По европейските стандарти е точно обратното – насилникът трябва да докаже, че не е насилник.
Когато си жертва на домашно насилие, ти ставаш уязвим. Емоционално наранен човек трудно може да се изправи и да се защитава, както и да става прокурор на насилника си. Затова препоръките са да се обърне тежестта на доказване и отново промяна на закона”, каза още Къдиева.
Тя посочи още препоръки от Комитета на жените, насочени към родното законодателство. Експертите са описали в становището си, че българският съд не е рамкирал видовете домашно насилие и е неглежирал емоционалното и психическото такова. Изискването на Европа е нова промяна, която да задължава съдилищата да правят обучения, свързани с видовете насилие и в частност психическото.
„Не на последно място, Комитетът задължава страната ни да увеличи броя на кризисните центрове и защитени жилища. В момента у нас има само 13 такива. В тях има само по 8-9 места. Задължава се още, всички институции – полиция, съд, прокуратура и социални служби, да преминават през специални обучения. Това са общите мерки, които държавата ни е длъжна да изпълни”, заяви още управителят на фондацията.
Що се касае до пловдивчанката, жертва на домашно насилие, тя ще бъде обезпечена за нанесените емоционални вреди от държавата. В момента, фондацията подготвя документацията, която ще се входира в Министерството на правосъдието. За подобни компенсации се предвижда сума между 5 и 15 хиляди лева, които ще се изплатят на жената и двете й деца.
„Домашното насили не е криминализирано адекватно. След промените през февруари, за да се докаже, че едно лице е жертва и да започне процес, трябва пострадалият да е пуснал поне три сигнала за три инцидента. Само така може да се каже, че има системност на извършването на насилие. Това е недопустим за държава в 21 век”, коментира още Къдиева.
В момента пострадалата жена е в добро състояние. Тя е със стабилна професия и се грижи за двете си деца. Бащата обаче се ползва от решенията на българските съдилища и продължава да посещава децата си.