Пловдивчанинът Краси Панчев, който се завърна от Афганистан, след като няколко дни беше в бежански лагер в Катар коментира пред bTV каква е била ситуацията в Кабул.

"От зрителите остава скрит звукът – от писъците на хората, от молбите им за спасение. Виждаме една картина, но сълзите в очите на хората остават скрити, трябва да си там, за да го усетиш. Имаше шанс хаосът от евакуацията да бъде предотвратен", посочи мъжът.

"За никой не е тайна, че местната армия и полиция – не свършиха работата си въпреки обучението им за милиарди", заяви Панчев.

Изтеглянето на Краси Панчев и колегите му не е било планирано.

Докато се връщат от летището към града за следващата група хора, които трябва да евакуират, забелязват, че постовете на местната армия са опразнени. Тогава разбират какво следва.

"Хората бяха тръгнали панически към летището, ние пък отиваме в другата посока. И се сблъскваме с тълпа, бягаща от ужас от талибаните. Часове ни трябваха да се върнем в нашата база, за да изведем хората", обясни Панчев.

Панчев и останалите българи успяват да се качат на един от американските самолети, след като преди това помагат на десетки дипломати, преводачи и други хора, които напускат страната.

"Няколко пъти бяхме поканени, че това е последният самолет, на който можем да се качим. След това буквално никой не може да гарантира ще има ли полет", допълни мъжът.

Панчев разказа, че след като са извели от Кабул хората, за които са били отговорни, той и другите българи са се опитали да помогнат на свои приятели в Кабул да се евакуират.