Празнично настроение обзе пловдивчани в един от най-светлите дни в годината - Цветница. Гражданите под тепетата се втурнаха към християнските храмове, за да си вземат върбови клонки, които да отнесат в дома си.

Счита се, че осветените върбови клонки, носят благоденствие за дома и здраве за неговите обитатели. Клонките се навиват на венец и се поставят на иконостаса, а миналогишните се хвърлят в течаща вода. 

За малките денят е истински празник. По обичай венчета от върбови клонки се поставят на главата на децата.

Улиците пред храмовете в Пловдив позеленяха от стотици малки пловдивчанчета, които гордо понесоха връбните венци на главите си. Пред големите храмове все още се вият опашки от граждани, които чакат да вземат благодатни клонки от свещениците.

На Цветница дори природата дари с багри града под тепетата - през сутрешните часове приказна двойна дъга се простря над града. 

Божията любов и неговата велика милост е Светия дух - да бъдат с всички българи. Честит и благословен празник Вход Господен в Йерусалим.
 
Това благопожелание отправи българският патриарх Неофит в словото си на празничната Света литургия за Цветница в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

В словото пред миряните в храма българският патриарх говори за последната седмица от живота на Исус Христос - за Страстната седмица, и за влизането му на днешния ден Цветница в Йерусалим. Исус Христос доброволно прие кръстната смърт, за да ни дарува своето спасение. 

До тази Богочовешка трагедия оставаше само една последна седмица и тя трябваше да започне от портите на Светия град Йерусалим, който беше център и средоточие на цялата старозаветна история и на дългото и трепетно очакване на обещания месия, каза Негово светейшество. 

Той отбеляза, че тази единствена по рода си седмица - Страстната седмица, е започнала с "Осанна", преминала е през "Разпни го", за да завърши в утрото на Пасха с преславното Христово Възкресение. 

Макар и все пак да знаем това, ние всяка богослужебна година отново съпреживяваме и в тези съдбоносни дни с въодушевление посрещаме Господа при портите на Йерусалим. С внимание се вслушваме в притчите и в пророчествата, изречени от Него в храма, присъединяваме се към Светите му апостоли на Тайната вечеря, съпровождаме го в Гетсиманската градина и по мъчителния му път към Голгота. И независимо от съпреживяната тъга в този ден, на Неговото тържествено влизане в Йерусалим, в сърцата ни владее радост от това, че сме Христови и имаме Него - възкръсналия от мъртвите победител на смъртта, защото в Него е залогът и за нашата победа и спасение, посочи в словото си патриарх Неофит.