В интервю пред  „Капитал“ управляващият съдружник в "Индъстри Уоч" Георги Стоев хвали пловдивския регион и начерта перспективите пред развитието на индустрията  в „Тракия – икономическа зона“.  Ето и  част от интервюто:

Прави впечатление, че расте износът на продуктите с добавена стойност – машини, електроника. Преструктурират ли се експортните компании и това трайна тенденция ли е?

Определено се случва преструктуриране на износа и това е много дългосрочна тенденция. От поне 18 години посоката е една и съща – промяна на структурата на българската индустрия, което се вижда много силно по индикаторите за износа по групи стоки. Там виждаме ръст на дела на тези стоки, които са насочени за крайни потребители, като сред тях можем да откроим фармацевтичните продукти, мебелите и домакинското обзавеждане. Храните и напитките номинално и като процент също растат - с по-бавни темпове, но пък много стабилно. Тези групи не са податливи на бизнес цикъла и на рецесията, която преминахме. Виждам много ясно преподреждане на индустриалните капацитети от суровини и производство на заготовки към компоненти и сглобяване на крайна продукция.

Kои сектори имат потенциал да се развиват и благоприятстват износа?

Автоиндустрията е един от примерите. Всъщност можем да разделим индустрията на две. При едната износът се свива - това са най вече различни енергоносители и базови суровини. При другата експортът расте и там половината от ръста се дължи на машините и оборудването. В тази група най-успешният пример са именно автокомпонентите. Тук е най-видимо и навлизането на нови производители и разширяването на вече съществуващи производства, там е и най-видима връзката между търговия и инвестиции

В перспектива има ли сектор със скрит потенциал, който може да се развие?

Основното е доколко можем да привлечем нови инвеститори в тези сфери, които изброихме. Налице е силен инвеститорски интерес към машиностроенето в България. Той не се ограничава само до производството на авточасти, но със сигурност се надига нещо като нова инвеститорска вълна в тази част на преработващата промишленост. Въпреки че има интерес, това не означава, че тези инвестиции ще се случат в обема, в който са заявени бизнес намеренията. Защото пазарът на труда все по-трудно задоволява търсенето от страна на инвеститорите.


До каква степен забавянето на китайската икономика, ситуацията в Турция и Русия могат да ни засегнат?

Суровинните сектори са обикновено зависими от това, което се случва с европейската и световната икономика, но и много бързо възстановяват своите нива и тръгват пак във възходяща посока. Големите притеснения не са свързани толкова с външните шокове, колкото с вътрешни фактори – с доверието на инвеститорите в бизнес средата. Колкото и общо да звучи, инвеститорите може да ги разделим на две групи - такива, които разширяват своята дейност и други, които тепърва ще навлизат. Повечето инвестиции са на хора, които си разширяват производството, не са много новите инвеститори. Това е индикатор, че доверието в българската бизнес среда не е на високо ниво, че новите инвеститори не са съвсем убедени, че трябва да дойдат. Това е червена сигнална лампа за българското правителство и фокусът трябва да бъде върху добрите примери в развитието на политиките – по отношение на данъци, регулиране, съдебна система, правата на инвеститорите и кредиторите.

Какво се случва в Пловдив? През последните години имаше доста инвеститорски интерес към този регион. Ще продължи ли тази тенденция и в кои сектори?

Големите инвестиционни проекти в последните 18 месеца за разширения и нови проекти са били доста често в региона на Пловдив, в икономическата зона "Тракия". Там има една по-предвидима за инвеститорите бизнес среда на местно ниво. В самата зона като организация се предлагат добри услуги на ниво правно обслужване, връзки с местната власт, съдействие при свързване с комунални услуги и т.н. Явно в тази икономическа зона се е формирало някакво публично-частно партньорство - бизнесът и общините си помагат и там вече има над 120 големи компании, от които 80 мултинационални. Това създава доверие, че зоната е добро място за бизнес. Демографски Пловдив е един от най-добре стоящите в България. Като изключим София, Пловдив предлага най-добър достъп до работна сила. В региона около 800 хил. души имат лесен достъп до икономическата зона. Няма друга област или град, който да предложи такава демографска картина на инвеститорите, което е много важно. Колегите от зоната казват, че инвеститорският интерес в момента е за проекти за около 30 хил. работни места. Някои вече са в процес на изграждане на предприятие, други са още в процес на договаряне на сделка, земя, а трети още са на етап предварително проучване за България. Но като се съберат, дават относително внушителното число 30 хил. нови работници в преработващия сектор. Пловдив дава заетост на около 70 хил. души в преработващия сектор, повече и от София, и затова се е утвърдил като индустриален център на България. Когато инвеститорите търсят организирана индустриална зона от европейски тип, изборът е между "Божурище" в София и "Тракия" в Пловдив. Има и други играчи, които създават производство в по-малки населени места, но те обикновено са компании с опит в България. Но когато говорим за нови инвеститори, особено мултинационални концерни, конкуренцията е сведена само до няколко зони от организиран тип.

Още новини ТУК

TNS.bg