Днес отбелязваме 140-тата годишнина от Освобождението на Пловдив от османско робство.

Освобождаването на Пловдив е важен момент от заключителния етап от Руско-турската война (1877-1878), започнал след превземането на Плевен (28 ноември/10 декември 1877 г.) и приключил с подписването на Санстефанския договор на 19 февруари/3 март 1878 г. В известен смисъл избавлението на пловдивчани е резултат от факта, че руският император Александър ІІ отхвърля предложеното от Високата порта примирие непосредствено след края на Плевенската епопея. По това време планът на турския Генерален щаб предвижда укрепване на отбраната по Стара планина и евентуален мирен договор, с който свободна България да се ограничи само в пределите на Мизия.

Всъщност тази идея се доближава до известния план на руския канцлер Александър Горчаков за „малка” руско-турска война само в пространството между Дунав и Балкана. Отбранителните възможности на Османската империя са сломени в резултат от решението на руското командване за рисковано зимно преминаване на Стара планина.

През декември 1877 г. през прохода Арабаконак се придвижват войските под командването на генерал Гурко, през Троянския проход – войските, командвани от генерал Карцов, а през Шипченския проход – войските начело с генерал Радецки заедно с Българското опълчение. На 23 декември 1877 г. ген. Гурко освобождава София, а на 27-28 декември ген. Радецки и ген. Карцов разбиват армията на Вейсел паша в боевете при Шипка – Шейново. На 2 януари 1878 г. руските войски влизат в Пазарджик, на 4 януари 1878 г. – в Пловдив, а на 14 януари 1878 г. – в Одрин. На 19/31 януари в Одрин е подписано примирие между Русия и Османската империя. Документирано като „Предварителни основи на мира”, Одринското примирие трасира пътя към сключения Санстефански предварителен мирен договор. Освен благоприятните за българската национална кауза териториални решения, този символен за нашия иредентизъм договор оформя гледището, че Пловдив е естественият политически център на Санстефанска България.

Израз на това доминиращо становище е установяването на императорския комисар княз Александър Дондуков в нашия град, откъдето той ръководи т. нар. Временно руско управление в освободените български земи от май до октомври 1878 г. 

Историческият музей в Пловдив ще отбележи 140-та годишнина от Освобождението на Пловдив с поредица от събития. Отпечатана е безплатна брошура, посветена на епичните събития на 16 януари (4 януари по стар стил) 1878 г., когато конницата на капитан Александър Бураго влиза в града под тепетата, съобщи директорът на Историческия музей Стефан Шивачев. 

В богато илюстрираната книга историците подробно са обяснили военните действия в Пловдив и участието на основните фигури. Брошурата вече е раздадена на пловдивските училища, библиотеки и читалища. Другата седмица в училищата ще бъдат проведени открити уроци за Освобождението.

Както всяка година, светлата дата ще бъде отбелязана на 16 януари в 11 часа с поклонение и поднасяне на венци пред паметника на кап. Бураго в Дондуковата градина. В 11,45 часа пък ще бъде открита изложба „Българското опълчение през погледа на участника Стефан Кисьов” в Центъра за съвременна история.