Плащаш 10 лева за свирка- получаваш безплатно хепатит С

Тя е на 21 години. Нарича себе си Дама Пика. На профилната си снимка във Фейсбук е с дълга черна коса, а на корицата е с огненочервена перука и очна линия , в стил 50-те.  Перуките,  жартиерите и прашките обаче не могат да скрият истината – тя е мъж.  Според информацията от профила, той е роден в Русе, а е учил в Техническия университет в Пловдив. Добавям го в приятели и няколко минути след това получавам съобщение на месинджъра :„Здравей искаш ли да попишем“. След няколко стандартни реплики изумено виждам следния текст  „EH ISKA MI SE DA IMAM NORMALEN JIVOT A NE DA SUM KURVA I DA LAPAM NA VSEKI SRE6TNAT AMA JIVOTA ME NAKARA DA STANA PROSTITUTKA - SEGA E STUDENO INA4E SUM NAVUN PO TVA VREME.NQMAM KINTI ZA KUPONI“

Шокиран съм, въпреки ,че са малко нещата, които могат да ме изненадат. Продължавам разговора , за да разбера какво се е случило на човека отсреща и каква е целта на тази необичайна откровеност.

Дама Пика е ядосана на всички и всичко- хората я мразят, няма приятели, времето е студено и и няма как да работи, клиентите се държали с нея като с парцал, всеки трети бил циганин,такава ни била държавата. Разбирам,че е имал трудно детство- в 7-ми клас е изнасилен на запустяла гара от няколко мъже и  тогава е осъзнал,че е трансексуален.

Разговорът ме пренася в друго измерение. В свят, в който няма надежди, няма мечти, няма бъдеще. Има само неистова омраза и желание за отмъщение. Собствен избор или безизходица? На улицата има десетки жени /и мъже/ като Дама Пика. Хора, които съдбата е превърнала в бомби със закъснител.  Докато разговаряме, тя признава , че е болна от хепатит С и с удоволствие заразява клиентите си. Ей така- за отмъщение. Защото на никого не му пука за нея.

Преди 5-6 години една протегната за помощ ръка – на родител или приятел е можела да промени живота й. Сега мисли, че за нея е късно.

Казват, че пътя към спасението минава през прошката. Прошката към себе си и прошката за другите. И никога не е късно за нея.   Може би до вас има някой, когото можете да спасите?

 

-       Къде работиш? На улицата ли си?

 -       Да.

 -       Има ли клиенти?

 -       Има.

 -       Разпознават ли, че си мъж или им е все тая? А може би ги възбужда?

 -       Ха, те са толкова пропаднали тия, на които духам, че не им пука за нищо. Интересува ги само да им го лапа някой.

 -       Къде работиш? Имаш ли местенце или търсиш по някои сайтове?

 -       Спирам коли нощем. То в сайтовете са само чекиджии.

 -       Случвало ли се е да ти спират , защото мислят че си жена, а след това да разберат , че си мъж?

 -       Постоянно се случва. Повечето въобще не подозират. Аз само им го лапам. Не говоря и така въобще не разбират.

 -       Доволни ли са?

 -       Да.

 

-       Колко пари им вземаш?

 -Аз съм една от най-оборотните проститутки в Пловдив. 10 лева е свирката.

 -       Спират ли ти някакви с по-лъскави коли, гъзари?

 -       Аз предимно такива спирам. С аудита, мерцедеси, беемвета.

 -       Пука ли ти за това , че се продаваш? Имаш ли близки?

 -       Не, нямам. Аз съм отчаяна от живота. Само механично лапам и вземам парите. И това е. Нямам личен живот.

 -       Друсаш ли се?

 -       Ти пък! От къде пари?

-Интересуваш ли се какво се случва в държавата, по света? Четеш ли новини?

-Не, хич не ме интересува.

-На колко години си?

-На 21.

-Къде живееш? Имаш ли жилище?

-Под наем съм.

-Имаш ли редовни клиенти, които са наясно какво си и искат точно това?

-По рано имах, но вече не си давам телефона. Не искам два пъти с никой. Искам да ги обслужа и да се махат.

-Мислиш ли , че някога ще работиш нещо нормално?

-Не, аз вече съм ударила дъното. Започнах университет , но парите свършиха.

-Винаги ли си искала да бъдеш жена?          

-От 7-ми клас. Първият път ме изнасилиха в една запустяла гара и тогава разбрах, че искам да бъде с мъже. След това започнах да го правя за пари.

-А ако някой иска повече от свирка?

-А не! Само свирки. Нищо повече. Казвам им „чупката“.

-Ползваш ли презервативи или ти е все тая?          

-Аз съм болна от хепатит С и вече няма за какво да се пазя!

-Не мислиш ли за другите? Или не ти дреме?

-Да бе! Иде ми всички да убия. С кеф ги заразявам. Не съм ги карала насила.

-Лекуваш ли се или и за това няма пари?

-Няма кинти. Остават ми още 10 години и отивам при Господ. И вече не ми пука. По принцип болестта се лекува, ама пари няма. В България нямаш ли пари, няма да живееш.

-Защо не дадеш гласност на проблема си. Ще се намерят хора, които да ти помогнат.

-Като разберат тия дето са ми клиенти , че съм ги заразила, направо ще ме утрепят. Знам, че на мен , никой няма да ми помогне. От омразата на обществото стигнах дъното.

-Никой няма да те утрепе. Всички ще си натискат парцалите, защото ще ги е страх да не разкажеш за тях. Сигурно има болници, където ще те лекуват безплатно.

-Ама хич не ми се живее тоя шибан живот. И да имам пари пак няма да се лекувам.

-Защо си сърдита на всички? Има и нормални хора.

-Мразя всички! Няма как да се усмихвам и да се радвам, че на мангалите им лапам к*те.

- В махалата ли работиш?

-Не е необходима да съм в махалата. Всяка втора кола, която спира, е пълна с цигани. Но все тая дали  са българи, турци, мангали, араби или негри- всичките са боклуци.

-Нищо ли не мое да те накара да си промениш мирогледа?

-ОК. Кажи как? Събирам жълти стотинки, за да си купя хляб. След като разбраха , че съм транс , нашите ме изгониха на улицата. . После и от даскало ме изключиха.

- Знаеш ли какво е определението за лудост?

-Никой луд не казва, че е луд.

-Всеки ден да правиш едно и също и да очакваш нещо да се промени.

-Аз не се надявам. В началото ревах. Имах надежди, мечти. Сега само чакам да дойде нощта, а после утрото.

-Ако потърсиш помощ и разкажеш за живота си, може да предпазиш някого. Някой , който сега е в 7 –ми клас.  

 -Ха ха! По-скоро бих го излъгала да стане като мен. Аз няма да направя добро никога.

-Ако направиш добро , може и на теб да ти се случи нещо добро.

-Виж какво! Злобна съм. Но поне съм наред с акъла. Знам, че никой няма да ми помогне. Ти какво си мислиш- че съм мечтала да съм това, което съм?! Мечтаех си да намеря мъж да ме обича. Търсих, но намерих среден пръст. А парите свършиха. Нямах избор.

- Има много хора с твоята ориентаци, които се оправят по-добре от силиконовите кифли. Въпрос на среда е. Ти не си тъпа.

-Едва ли тези хора са ги изгонили от къщи и са им дали багажа в един сак. И са спали седмици в изоставена кола, докато събера жалки 100 лева да плащам наем в един бардак с прозорци, които сега вятърът клати пердето. И всяка вечер да ме залива помията и да знам, че днес още един ден ми изтече от живота. Започнах университет, учех компютърно програмиране. Не съм тъпа, но без пари в БГ няма какво да правиш.

-Нито един приятел ли нямаш?

-Абсолютно нито един. Заклевам се! Имаше време , когато обръщах целия нет, за да намеря приятели. Но всички като ме видят и веднага ме псуват, че съм курва, че съм дърта чанта, и все повече ме заливат с мръсни думи.

-Това че си курва е твой избор. Защо обвиняваш другите?

-Абе ти имаш ли мозък! Как да изкарам пари? Я ми кажи ги гей ли си или нормален мъж?

- Нормален.

-Ок. Ти най-малко можеш да ми кажеш какъв ми е живота. Само пияни или надрусани ми пишат.

- Нямам интерес към теб, но това не ми пречи да общуваме. Имаш тъжна, но интересна история.

-Да бе! Дреме ти на к*ра за моята съдба. И на цялото общество.  Затова ще мразя до последния си миг. Като ходя по улиците всичко живо ме плюе и ме псува.

-Аз обидил ли съм те по някакъв начин.

-Ами да! Правиш се на голям моралист. Милиони нощи съм мислила, правех списъци с варианти как да изляза от положението ми, но няма изход. Ти никога няма да разбереш. Благодарение на хомофобия, не мога да започна дори работа в супермаркет. Пробвала съм различни варианти. Започнах дори курсове за фризьорка. Този, където го водеше , се оказа мошеник. Стига , че пак се депресирах как съм стигнала дъното. Но знаеш ли кое е ужасното?

-Не.

- Мисълта, че в целия свят на никого не му пука за мен. Почвам да се натъжавам. Отдавна не съм го правила. Май започна да се обажда старата в мен.

 -Бързо стана.Като се оправиш ми дължиш 50 лева за психолог.

- Преди се напивах. Освен сега да си отворя вино. Не мога да си позволя да се разчувствам.

-Аз ще лягам.

-Хаха. Лека нощ, приятелю или приятелко Психо! Педал мазен!

Интервю на Валери Иванов, TrafficNews.bg