История за едно необикновено „бутилково" приятелство. Всичко започва преди две десетилетия с писмо в бутилка. 26 години по-късно получателят открива подателя, съобщи NOVA.
През 1992 г. един капитан на кораб решил не само да кръстосва света по море. От чисто любопитство и скука от моряшкия живот оставил своя следа по вълните. Току виж посланието доплува до някой от другия край на света и го потърси. Шансът непознат да намери и отговори на писмата в бутилка е статистически нищожен.
„На парче от стара карта, пиша дата, час, координати по Гринуич, името на кораба, откъде на къде пътува, името ми, адрес в България, хобито ми да събирам картички, навивам го на руло и хайде зад борда”, сподели капитан Христо Христов. Така, някъде по пътя от Сингапур до Бразилия, морският вълк хвърлил зад борда повече от 50 от своите писма до света. Запечатал ги в бутилки с надежда някой ден и той да има поща. Два месеца по-късно идва първият отговор от Южна Африка.
22 месеца по-късно съдбата му се усмихва отново. Това писмо сродява семейство Христови от България със семейство Питман от Австралия. Още по-невероятно е, че след близо четвърт век пак от любопитство една дъщеря решава да разплете мистерията около писмото в бутилка, намерено от баща й през ноември 1994 г. край рибарското градче Франскрал.
„Баща ми Дейвид е доста сантиментален човек. За него писмото в бутилка до ден днешен е съкровище. Той е на 88 години, много е притеснителен и така аз реших да потърся подателя на писмото”, каза Лизъл Вермаак.
Видеото можете да гледате ТУК
Още от категорията
Хиляди се събраха във Велико Търново, за да почетат 116 години независима България