След като Министерството на образованието обяви, че може да се въведе предметът „Добродетели и религии“ от 1. клас, друго предложение отново предизвика широка обществена реакция. Този път във връзка с правото на родителите да извиняват отсъствията на децата си от училище по семейни причини.

В момента действащата наредба позволява родителите да извинят до 15 учебни дни годишно без медицински документ по семейни причини. Това право беше разширено от 10 на 15 дни през 2024 г., като мярката бе приета положително от много семейства – особено заради облекчаването на административната тежест и избягването на ненужни прегледи за леки неразположения с дълго чакане пред кабинетите.

Наскоро обаче Синдикат „Образование“ повдигна темата с предложение за намаляване на тези 15 дни, а просветният министър Красимир Вълчев изрази притеснение, че част от родителите злоупотребяват с възможността, използвайки отсъствията за туристически пътувания. Според него, около 25% от децата живеят в семейства, които не осигуряват редовна посещаемост на училище. МОН обмисля ограничаването на правото за извинение, с цел да се намали процентът на изгубено учебно време.

В парламента миналата седмица Вълчев каза, че 15% от учебното време на учениците се губи.

„Бяха увеличени на 15 дните, в които децата могат да отсъстват с извинение на родителите. Това е добре от гледна точка на отговорните родители. Но не и от гледна точка на неотговорните родители. Имаме 25% деца, които са с родители, които не са достатъчно отговорни към образованието и не осигуряват ежедневна посещаемост на децата си в клас". По думите на министъра най-често ставало въпрос за "отсъствия от училище с цел туризъм".

Тази идея обаче предизвика вълна от недоволство сред родители, учители, лекари и граждански организации. Петиция, представена от Ирина Манушева,  в подкрепа на запазването на 15-дневното право събра близо 12 000 подписа за броени дни. Авторите настояват това родителско право да бъде съхранено, подчертавайки, че то не води до злоупотреби, а дори облекчава системата и намалява излишната бюрокрация.

Настроението сред потребителите в социалните мрежи, включили се в петицията, е че голяма част от родителите виждат в това предложение ненужно отнемане на права и липса на доверие към семейството като партньор в образователния процес.

"Да имаш нуждата да си останеш у дома заради леко неразположение не е престъпление, а да обикаляш по лекари само за бележка – загуба на време и ресурс," коментира родител във Facebook.

"15 дни годишно са под 2 дни на месец. Не мисля, че това вреди на образованието. Но вреди, когато детето трябва да ходи болно на училище, само защото не можеш да си позволиш да го заведеш на лекар за бележка”, добавя друг потребител.

Според коментари в групи на родители и учители, мярката е необмислена, особено за семейства, които не винаги имат възможност да посетят личен лекар или не разполагат с гъвкаво работно време.

От Националната мрежа за децата също застанаха твърдо против ограничаването. В отворено писмо, подкрепено от още 60 организации, се посочва, че мярката е в унисон с добрите европейски практики.

Публикуваме и отвореното писмо до МОН, Министерството на здравеопазването и Омбудсмана:

„Уважаеми дами и господа,  

Ние, долуподписаните родители, учители, лекари и други заинтересовани граждани изразяваме категорично несъгласие с предложението за ограничаване на възможността родителите и настойниците да извиняват отсъствия на децата си от училище до 15 дни годишно.

Смятаме, че то е поредната тревожна заявка за отклоняване на вниманието  от важните проблеми в образованието и опасна стъпка в посока унищожаване на бездруго крехкото доверие и партньорство между училището и семейството – една от най-важните предпоставки за успешното развитие на децата.  

Изменението в Наредбата за приобщаващо образование (чл. 62, ал. 1, т. 3) беше обнародвано на 19.03.2024 г. след настояването на хиляди родители, учители, лекари и експерти да се даде право на родителите да извиняват отсъствията на децата си в случай на заболяване, каквато е утвърдената европейска и световна практика. Искането им беше подкрепено от много граждански организации и широк кръг заинтересовани страни, в т.ч. Българската педиатрична асоциация и институцията на Омбудсмана. След множество анализи, консултации и дебати беше взето компромисното решение да се разрешат до 15 дни отсъствие годишно със заявление от родител, включващи както краткотрайни заболявания, така и важни семейни ангажименти.

Последните седмици с недоумение и безпокойство следим заявките за ограничаване на това елементарно право от страна на синдикати, директорски организации и самото Министерство на образованието и науката. Надявахме се, че недвусмислената позиция на Националната мрежа за децата, категорично подкрепена от Българската педиатрична асоциация и още 60 организации, и бурното недоволство на родителите и учители в публичното пространство ще бъдат достатъчни, за да се вслушат образователните власти в тяхната гледна точка. За съжаление, по всичко личи, че това не се случва. Припомняме, че:

* Тази мярка дава възможност за освобождаване на учениците от занятия, когато не са в състояние да участват ползотворно в учебния процес поради здравословни неразположения, неизискващи медицинска намеса, но пък често срещани във всички възрасти. Абсурдно и вредно е да отнемаме времето на бездруго претоварените лекари с ненужни прегледи с единствената цел издаване на бележка за училищните власти, да губим цели работни дни на родителите (които според чл. 87 на Закона за здравето в този случай са длъжни да придружават децата си до навършване на пълнолетие), да принуждаваме децата да чакат в такова състояние пред кабинетите или да губят още един учебен ден след подобряване, като с това не на последно място рискуваме допълнителни усложнения.

* Няма никакви данни мярката да води до значително повишаване на общия брой уважителни отсъствия и да влошава усвояването на знания и умения от учениците, нито други основания да се съмняваме в злоупотреба. Напротив, злоупотреба е масовото използване на израза „семейни причини“, несъществуващ в никоя наредба, още повече определянето им от Синдикат „Образование“ като „родителски отпуск“, с което манипулативно се насаждат погрешни впечатления. Мярката не е прилагана дори една цяла учебна година. Ако сме съгласни, че всяка промяна в образованието изисква време, за да може да се проследят ефектите, би било абсурдно да бързаме с отмяната ѝ, без да сме натрупали достатъчно данни и сериозни, издържани аргументи за евевнтуални вредни последствия.    

* Не ни е известна нито една страна в Европа, в която се изисква медицински  документ при краткотрайни отсъствия по здравословни причини. В същото време навсякъде се уважава и правото на учениците да отсъстват поради важни семейни ангажименти. Миналата година предоставихме много примери от нормативните уредби на редица държави.

* Няма нито едно научно изследване, показващо положителна връзка между строгия формален контрол и посещаемостта и/или повишаването на резултатите от учебния процес. Напротив, всички български и чуждестранни изследвания акцентират върху подобряване на училищната среда, осъвременяване на подхода, подкрепа за нуждаещите се деца и техните семейства и др. Нека да припомним, че и преди тази поправка учениците в риск от отпадане често дори не получаваха отсъствия, а „злоупотребяващите“ родители (ако въобще има такива) винаги намират други начини да го правят. Не принуждавайте съвестните да търсят вратички и да учат на същото децата си. 

* Тази мярка беше малка, но символична стъпка в посока укрепване връзката и доверието между ученици, учители и родители като отговорни и пълноправни участници в образованието. Това според всички добри практики, научни изследвания и опита не само на чужди системи, но и редица български училища е една от най-важните предпоставки за превенция на отпадането и повишаване на успеваемостта на учениците.

* Мярката намалява риска от разпространение на инфекции вследствие допускането в училище на деца с леко протичащи инфекциозни заболявания, неизискващи лекарска намеса, поради невъзможност да бъдат заведени на лекар само заради извинителна бележка. В същото време тя позволява на децата да се възстановят много по-бързо, отколкото ако посещават училище до напредване на заболяването; да наваксат по-бързо пропуснатия материал у дома, вместо да губят време пред лекарски кабинети;  да градят важни умения за грижа за себе си и разбиране за личната си отговорност в процеса на учене.

* Не можем да говорим за каквото и да било намаляване на въпросния брой дни, защото те и сега са крайно недостатъчни – по-малко от 2 дни месечно. Излишно е да се впускаме в изброяване на множеството случаи, в които се налага тяхната употреба заради неразположения при здрави деца и юноши, да не говорим за такива с хронични проблеми. На практика почти не остават дни за важни семейни ангажименти, извънредни събития или възможност за общуване с другия родител в случай на разделени семейства (последното впрочем нерядко води до нерешими противоречия между изискванията на различните закони и разпоредби). Дори да остане възможност за пътуване, не разбираме проблема в това: в наши дни е престъпление да затваряме ученето между четири стени; ако семейството има възможност да осигури различно образователно преживяване на детето си, това не бива да бъде ограничавано, а насърчавано.

Искаме дебело да подчертаем, че система, която претендира да поставя детето във фокуса на образованието, да се грижи за израстването му като здрава, пълноценна личност и да развива умения за учене през целия живот, не може да залага на мерки, накърняващи достойнството, чувството за лична отговорност и елементарните права на децата и техните семейства.

Ето защо категорично настояваме:

Да се запази в пълен обем правото на родителите и настойниците да извиняват отсъствия на децата си в рамките на 15 дни годишно  в уведомителен режим.

Да насочим експертния и обществения разговор към важните и фундаментални проблеми в образованието: постигане на консенсус за основните му цели, визия за системна промяна, осъвременяване на учебните програми и подходи, подкрепа за водещите участници в учебния процес – учителите и учениците, подчиняване на реформите на научни изследвания и прогнози  и други важни въпроси, които отново бяха заглушени в порой от разпокъсани предложения.

С уважение,

Долуподписаните граждани на  Република България”