"Категорично да, България трябваше да предостави военна помощ за Украйна, бързо и без колебание. У нас се смесиха две неща - политическото решение и военнотехническото решение какво можем да дадем. Ще даваме това, което имаме. Това заяви Петър Стоянов, президент на България от 97-ма до 2002-ра в ефира на Нова тв. Той е един от строителите на съвременната ни история и политически избор с НАТО и Европейския съюз.
"Русификацията дори на топонимите е станала такава неразделна част от нашето битие, че дори не си даваме сметка. Ако се вглеждаме прекалено много в историята, ще загубим посока. По отношение на нито една държава историята не върви само в една посока. Интересите ни понякога са много различни от руските. Понякога са и противоречили от техните", заяви той.
По думите му с Елцин надеждите са били, че Русия ще тръгне по демократичен път, заедно с ЕС. "Срещата ни беше приятелска, дружеска. Взехме решения, които бяха в интерес на България - правихме постъпки да стане член на НАТО и ЕС. Членството ни в НАТО е изключително важно за нас, вижте Украйна и Молдова", посочи Стоянов.
Според него заплахите за ядрено оръжие кара света да гледа по-специално на тази война. "Не изключвам възможността това да е една от пропагандните цели на Русия. При анексирането на Крим имаше и поддръжници на Русия, които твърдяха, че там има преобладаващо руско население. Трябва да се замислим тогава за Кърджали", смята президентът.
Още от категорията
Виж всички
МОН даде заден за намаляването на паралелките с чужд език
Акценти
Виж всички
50 срещу 4000: Когато каузата я няма, улицата остава празна
Почина големият пловдивски архитект Иван Делчев - Чудото