Парламентът одобри на първо четене със 111 гласа промените в закона за висше образование, които въвеждат мораториум върху откриването на нови вузове и филиали към държавните университети. 

Забраната ще бъде в сила до приемането на национална карта на висшето образование, която трябва да определи професионалните направления, необходими за различните региони у нас. В проектозакона е предвидено в съответствие с нея Народното събрание да предлага откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на тяхната субсидия. С предложените промени се регламентира още, че ректорите на вузовете ще сключват договори си образователния министър. Те ще му дават възможност за възлагане на определени политики, цели и задачи на висшите училища, ще имат и задължението да отчитат финансовото си състояние.

Причина за дебат стана въпросът дали част от промените нарушават автономията на университетите. Такава теза разви депутатът от БСП Николай Цонков, който напомни, че основните органи в университетите са ректорът и академичният съвет. Нарушаването на автономията пък противоречало с конституцията. 

Председателят на образователната комисия, която е водеща при разглеждането на закона, и депутат от ГЕРБ Милена Дамянова заяви, че не може да се говори за нарушаване на автономията на вузовете, а отваряне на държавните висши училища по отношение на процеса на обсъждане, вземане на решения.

„В началото на прехода висшите училища получиха автономия и свобода, за която не бяха подготвени затова тя в известна степен се възроди. Отговорността ни се губи.“, коментира тя. Според нея е време да започне и дебат за промяна на модела на управление на университетите като академичната и финансовата част се разделят.

Депутатът от ДПС Ерол Мехмед пък коментира, че всички се оплакват, че умните младежи напускат страната и че 2 млн. български граждани са извън родината, но държавата е тази, която трябва да предприеме мерки промени това. „Когато има над 50 висши учебни заведения за 5 млн. български граждани и свободните места всяка година са повече от завършващите ученици, следва ли държавата да предприеме необходимите мерки? Да, следва. Когато има разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда следва ли държавата да се намеси? Да, и министърът е отговорен затова.“, попита реторично депутатът. Милен Михов от парламентарна група на „Обединени патриоти“ също смята, че държавата трябва да си върне контрола върху висшето образование, за да се подобри неговото качество. Той посочи, че това се изразява и в новия механизъм за назначаване на ректорите, праговете за възнаграждения.

„Смятам, че между първо и второ четене трябва да се направи дебат, за да се формулират правни норми, които да гарантират надежден, сигурен контрол на държава върху функционирането на университетите и вън от съмнение това да бъде аргумент, че посягаме върху академичната автономия“, заяви Михов.

След като изслуша мненията на депутатите, образователният министър Красимир Вълчев обърна внимание, че договорите ще бъдат в режим на публичност и пълна прозрачност. Той посочи, че една от негативните последици от автономията е разликата от 2,5 пъти във възнаграждението на младите и утвърдените преподавателите. Затова и със закона се предлага регламентиране на минимална работна заплата.

По предложение на Милена Дамянова срокът за подаване на предложения между първо и второ четене бе удължен от 7 на 16 дни. Това може да се случи до 13-ти декември.