Европейската комисия (ЕК) представи първата европейска военнопромишлена стратегия, основана на въвеждането на общи военни поръчки и инвестиции на страните от общността в ЕС под контрола на ЕК. Според публикувания документ на ЕК се предполага, че Украйна ще бъде включена в тази програма възможно най-скоро.

"Днес Европейската комисия представи първата по рода си Европейска военнопромишлена стратегия, която определя нови амбиции и подкрепя конкурентоспособността и готовността на нашата отбранителна промишленост", се казва в документа. "Стратегията включва развиване на тесни връзки с Украйна и нейното пълноценно участие в инициативите на ЕС в подкрепа на отбранителната промишленост, както и стимулиране на сътрудничеството между отбранителната промишленост на ЕС и украинския отбранителен сектор.

"Искаме напълно да интегрираме украинската индустрия в тази екосистема", заяви заместник-ръководителката на ЕК Маргрете Вестагер на пресконференция в Брюксел, на която беше представена стратегията

Но превръщането на съюза в отбранителна сила поставя две познати препятствия: липсата на пари и опасенията на столиците, че ЕК ще им отнеме власт.

Комисарят по промишлеността Тиери Бретон настоява за парична субсидия през 2025-2027 г. от поне 1,5 млрд. евро, наречена Европейска програма за инвестиции в отбраната. "Трябва да произвеждаме повече, по-бързо и заедно, като европейци. Наличието на отбранително оборудване на ЕС сега се превръща в проблем на конкурентоспособността и сигурността на европейската отбранителна индустрия", твърди Бретон.

Целта на стратегията е да накара ЕС - втората по големина икономика в света - най-накрая да започне да се възползва от възможностите си, когато става въпрос за отбрана. Модернизирането на военнопромишления комплекс на блока ще отнеме много повече пари от този първоначален транш. Бретон говори за използването на 100 млрд. евро, но това ще изисква общи заеми, а пестеливи страни като Германия, Нидерландия и скандинавските държави са предпазливи. Промяната на нагласите може да изисква голям външен шок - като например преизбирането на президента Доналд Тръмп, който да изтегли САЩ от НАТО, или поражението на Украйна.

Задачи:

Държавите-членки се приканват да:

    - да закупят до 2030 г. поне 40 % от отбранителното оборудване по съвместен начин;
    - да гарантират, че до 2030 г. стойността на търговията в рамките на ЕС в областта на отбраната ще представлява най-малко 35 % от стойността на пазара на ЕС в областта на отбраната;
    - да постигнат постоянен напредък към изразходване на поне 50 % от бюджета си за обществени поръчки в областта на отбраната в рамките на ЕС до 2030 г. и 60 % до 2035 г.

Европейската програма за отбранителната индустрия (ЕПИВ) е новата законодателна инициатива, която ще премине от краткосрочни спешни мерки, приети през 2023 г. и приключващи през 2025 г., към по-структурен и дългосрочен подход за постигане на готовност на отбранителната индустрия. Това ще осигури приемственост в подкрепата за европейската отбранителна технологична и промишлена база, за да съпътства бързото ѝ адаптиране към новата реалност, пише в документа.

Бюджетът на ЕПИВ също така ще засили индустриалното сътрудничество на ЕС в областта на отбраната с Украйна и ще подкрепи развитието на нейната индустриална и технологична база в областта на отбраната. За тази цел ЕПИВ би могъл евентуално да получи допълнително финансиране от извънредните печалби, получени от обездвижените руски държавни активи (при условие че Съветът вземе решение по предложение на върховния представител).