Статията "И развъртяха едни метли - вместо на работа тичаме към банята", публикувана в TNS.bg, е провокирала нашата читателка Ива Атанасова от Пловдив да опише своите и това на семейството си преживявания всяка сутрин, тръгвайки на работа и училище. Предлагаме ви мнението й без редакторска намеса, тъй като сме убедени, че то е и мнението на много пловдивчани, които сутрин не ползват личните си автомобили, а се движат по улиците на града или чакат по спирките му. Ето го:

Нещо взе да ми писва всяка сутрин последните няколко седмици, докато водя детето си чисто и измито на училище, множество мръсни и прашни ромки със светлоотразителни жилетки с гръмкото име "Чистота" върху тях, да пълзят из "Тракия" като хлебарки в най-натовареното време сутрин в час пик, да се правят, че метат, да си викат една на друга с някаква нечленоразделна реч, да пушат и обикалят безцелно, отчитайки някаква дейност.

Първо, май става още по-мръсно. И второ, не е никак приятна гледка, и още по-малко приятно изживяване, на всяка крачка в забързаната сутрин да се блъскам в мургава метачка, която първо е мръсна и неподдържана, второ пуши и вика, и трето, замита боклуци в краката ми, докато аз и детето ми вървим по тротоара. Че някои и цигари се опитват да пробутат на забързаните минувачи. Да изкарат някой лев отгоре.

А като решат наистина да метат, всичкият прах и мръсотия се изсипва върху хората по спирките, по тротоарите, до всяко училище и павилионче за банички и вестници, а в найлоновите им чували влиза само част от боклука, и всичко това, придружено от трудно разбираема реч я по телефона, я с викове през улицата. Не че съм расистка, но не плащам данъци на тая държава, за да ми се превръща всяка сутрин в пешеходно състезание и търсене на маневри откъде, аджеба, да мина, за да стигнем до училището без насълзени от прах и нелицеприятни гледки очи.

Всеки има право да работи и със сигурност има и много съвестни и работливи сред тях. Пречи ми това, че са мръсни, мърляви, шумни и повече викат, отколкото да чистят, и то в най-натовареното време сутрин. Метнали конуси през рамо, влачат метли и чували по улицата, и "вижте ни колко сме много и как се грижим за чистотата на квартала"! Никому ненужна показност с нулеви резултати.

В нормалните държави, както и в много фирми у нас, хората, които се грижат за почистването, са невидими, но работата все пак е свършена, и то в подходящото време. И денят минава по мед и масло, без прашен и нечистоплътен привкус в устата от сутринта. И сега все някой ще възрази - ама това са улици, не са офиси, за да са невидими и нонстоп да е чисто. Това е факт, но е и факт също, че някой някъде горе няма желание поне труда да си направи, за да промени нещата в някакви по-нормални графици. Да ги накара да станат по тъмно, да се изкъпят, да се срешат и да почистят, без целият квартал да ги чува, преди останалите да сме хукнали всеки по задачите си. И с чувството за свършена работа, спокойно и заслужено да се приберат да почиват, докато останалите работим. Или пък да излязат да работят след пиковите часове. Мъртво време следобед колкото щеш. Никой не иска невъзможното - да са чисти и спокойни улиците през цялото денонощие. Роботи да бяха, нямаше да смогнат. Просто в най-натоварените часове от деня това изтезание може да ни се спести.

Още новини четете ТУК

TNS.bg