Напусна ни  големият български актьор Георги Василев-Гиго, съобщи театроведът Пенка Калинкова, цитирана от PlovdivTime.bg.

Беше изцяло, докрай отдаден на театъра.Той бе жрецът-пазител на театралната памет. Над четири десетилетия на пловдивска сцена – репертоар, достоен за най-големите български актьори: от ролята на Младия в “Когато розите танцуват” от Валери Петров /бай Пано играеше Стария/ ,Хлестаков в “Ревизор” на Гогол през Меркуцио, Хелмер, Ланс,дядо Власю, Креон – началото на“златния” му период с ролите в постановки на Гройс.

И завоеванията от следващите години - Капитана в “Баща” от Стриндберг /награда на САБ,83 г./,Сатин от “На дъното”, крал Лир, Докторът от “Сън” на Ив.Радоев, Хък Фин в “Есента на хлапетата”, Златил в “Боряна”, Кебът от “Страсти под брястовете” на О,Нийл, Полковникът в “Полковникът-птица”, Професорът в “Соло за двама”….

Кой не помни неговия Лазар Драгинков в "Босилек за Драгинко" от Константин Илиев, неговите Ланс и Меркуцио в шекспировите представления на Любен Гройс...Над 150 роли за 40 години е изиграл Гиго Василев.

Хиляди стихове от българската поезия носеше в себе си този изключителен майстор на художественото слово. Неговата точност и категоричност на сцената бяха пословични, нещо като единица мярка.Значението му за българския театър е основополагащо за добрия вкус.А какво чувство за хумор, за самоирония.

С неговата кончина и предшествалата на Илия Секулов, Георги Пенев, Стефан Бобадов, Стоян Миндов, губим едно знаменито актьорско поколение в Пловдивския театър. Голяма загуба, каза Пенка Калинкова.

Поклон!