Осем месеца след като строители събориха емблематичната къща на Куцоглу зад Община Пловдив, прокуратурата продължава проверката в търсене на виновния за вандалския акт. На 6 юни 2019 г. сградата, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, изчезна за по-малко от три часа. Къщата бе групов паметник на културата.

„Продължава работата по досъдебното производство. Събират се доказателства и документи. Извършени са огледи, има разпитани свидетели, включително и пред съдия. Извършват се експертизи и други процесуално – следствени действия. Към този момент все още няма привлечени обвиняеми по досъдебното производство”, съобщиха от прокуратурата за TrafficNews.

Фасадата на сградата на ул. "Гладстон" трябваше да бъде запазена и да претърпи вътрешно преустройство. Не така обаче мислеха  инвеститорите. 

„Не е предвидено събаряне на фасадите. Напротив! Наляти бяха бетонови плочи за укрепването й", каза тогава пред медията ни главният архитект на район „Централен” Петър Петров. Той подчерта, че администрацията веднага ще подаде сигнал към Инспектората на Министерството на културата.

„Неизпълнението на проект, съгласуван с НИНКН, и събарянето на сграда паметник на културата е незаконно строителство. Общината има всички механизми да спре разрухата. Афектиран съм, защото в Пловдив това не е единичен случай”, коментира тогава арх. Слави Славов от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата. 

Кой стои зад бутането на поредната знакова сграда в Пловдив? Възложител на строителството е „Неокор Билдинг” ЕООД, предствлявано от управителя Светослав Митов. Управителят на фирмата се свързва с още няколко сгради в града, сред които бизнес и жилищна сграда „Верона I”  и „Верона  II” в центъра на Пловдив.  На сайта си те обявяват, че скоро ще има и нов обект с име „Верона”. 

Преди да бъде съборена, красивата сграда, проектирана от арх. Йосиф Шнитер, бе собственост на старата пловдивска фамилия Обрейкови. Тя бе съхранена от набези и за щастие не последва съдбата на други архитектурни паметници да бъде изпепелена. Макар и с жестоки рани от времето, в продължение на години великолепната къща, улавяше погледите на ценителите.  

Жилищната сграда, която през годините е ползвана и за детска градина, е архитектурно-строителен паметник на културата от новото време. Построена е по заръка на Васил Куцоглу. Забележителният родопчанин и тютюнотърговец използвал сградата, когато пристигал в Пловдив по различни дела. Васил, Георги и Константин са синове син на щедрия дарител Анастас Куцоглу.

Първоначално Анастас разработил тютюневата фирма „Братя Куцоглу”. Успял да въведе в бизнеса сина си Васил, който заедно с брат си Константин основал акционерното дружество „АКА” през 1921 г. Като достоен немски възпитаник Васил успял да разработи фирмата и се превърнал в един от сериозните играчи на тютюневия пазар у нас, в Гърция и Турция, търгували и в Холандия и Германия. В Пловдив имали клон на бизнеса. Годишните приходи на „АКА” надхвърлили 30 млн. лв. Дружеството работело успешно и през 30-те години на 20 в., когато Васил се оттеглил първо в Австрия, а после и в Швейцария. Той бил най-образованият сред синовете на Анастас Куцоглу. Починал през 1975 г.Посмъртно през 1989 г. у нас са издадени неговите „Спомени и размисли”, писани в Швейцария, разказа театроведът и изследовател Пенка Калинкова.

Васил оставя наследството си на своите племенници. Сред тях са и децата от брака на сестра му Недялка с Лулчо Обрейков, брат на създателя на Пловдивския мострен панаир Обрейко Обрейков, председател на Търговско-промишлената камара.