Истанбулската конвенция не отговаря на конституцията, реши Конституционния съд!

 Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България.    

Това е решил конституционният съд с осем на четири гласа.

Решението на съда означава, че спорният документ няма да влезе в парламента. 

Позиция на мнозинството от конституционните съдии е, че документът не съответства на основния закон. На особено мнение са застанали Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров, посочва сайтът Lex.bg.

Истанбулската конвенция би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията, се казва в решението на Конституционния съд.

„В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“, пише КС. 

Той посочва, че Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. „В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията“, заявява КС. 

В решението се казва още, че традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност – т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. „Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, се казва още в решението. 

То стъпва и на конституционната дефиниция за брак – „…доброволен съюз между мъж и жена“. „Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба“, заявява мнозинството в КС. 

И продължава: „Противно на това конституционно разбиране за пола като биологична категория, понятието „gender“/„genre“ („пол“), като социален конструкт, присъства в Конвенцията отделно и наред с понятието „sex”/ „sexe“. …това положение отдалечава приложното поле на Конвенцията от заявените в нея цели за защита на жените и открива пространство за противоречивото й прилагане, което е в разрез с принципа на правовата държава във формален смисъл (чл. 4, ал. 1 от Конституцията)“. 

Конституционният съд посочва, че проблемът на българската конституция не съответства разпоредбите на чл. 3, буква „в“ и на чл. 4, § 3 от конвенцията. Те обаче са носещи за смисъла на международния договор в неговата цялост и тъкмо по отношение на тях конвенцията не допуска резерви. 

Така парламентът вече не може да ратифицира конвенцията, освен ако не реши да промени Конституцията.

Цялото решение на Конституционния съд вижте ТУК