Почти 7 години продължи делото за трагичната смърт на починалата при лапароскопска операция Галина. Близките на жената приеха съдебната борба като въпрос, който ще изясни има ли справедливи решения за осъждане на медици за лекарска грешка, довела до смърт. 

Вече има окончателно решение на Върховния касационен съд, с което е потвърдено решението на второинстанционния Софийски апелативен съд, с което д-р Виктор Попов от ИБНМП „Пирогов“ е осъден условно /две години и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложил с изпитателен срок от три години/. Освен това докторът е лишен и от правото да упражнява лекарска професия за срок от три години.  Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Хирургът е признат за виновен, за това че на 29.02.2012 г. поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на Галина Нигохосян-Николова – престъпление по чл.123 НК. Окончателното решение на ВКС, с което докторът е признат за виновен за това, че е отнел живот при професионална непредпазливост, е от 18 декември 2018 и не подлези на обжалване. 

Близките изпратиха до медиите и ретроспекция на събитията, които доведоха до трагичната смърт на Галя - майка на 8 месечно бебе. 

На 27.02.2012 г. Галина влиза в операционната зала на трета хирургия на института „Пирогов“ за рутинна операция на апандисит. Хирургът д-р Виктор Попов решава да направи операцията по ендоскопски метод, който често се нарича „безкръвен“, тъй като всички оперативни действия се извършват през тънки тръбички, вкарани през малки отвори в коремната стена.

Това наистина е съвременна и щадяща за болния техника, която позволява пациентът да напусне болницата само след ден-два, и съкращава възстановителния период до минимум. Но, като всяка сложна техника, налага високи изисквания към квалификацията на хирурга и предполага внимателно и точно изпълнение на всички манипулации.

"За Галина нещата са тръгнали зле от самото начало. Още при вкарването на първата тръбичка-троакар с режещ връх, д-р Попов е причинил нараняване на най-големия кръвоносен съд в човешкия организъм – аортата. Случайност ... но не съвсем, защото, за да си спести малко време, лекарят пренебрегнал една от основните предпазни мерки при тази манипулация – издуване на корема с инертен газ. Може би е поемал този риск много пъти, и досега е минавало без проблем, за късмет на пациентите. Но при Галина този късмет не е сработил. А при пробита аорта човешката кръв изтича за минути. В конкретния случай не е било задължително този инцидент да завърши фатално за пациента. Все пак той не се е намирал някъде на пътя, пострадал при катастрофа, или в малко селце, където да чака линейка, а лежи в операционната зала, подготвен за операция, с поставена упойка, и при бърза и правилна намеса може да бъде спасен. Ключови са думите „бърза и адекватна, правилна намеса на оператора“, пишат нейните близки. 

Правилата за действие в такава ситуация изискват първо да се стабилизира състоянието на пациента, и едва след това да се възстановяват получените увреждания. Трябва веднага да се отвори коремната стена и да се спре кръвта чрез притискане на аортата в мястото на увреждането. Това трябва да стане за броени минути. След това да се извика екип от съдови хирурзи, които да зашият повредения кръвоносен съд, тъй като шиенето на кръвоносни съдове е друг занаят, много различен от коремната хирургия.

Според близките обаче действията на д-р Попов са били насочени по-скоро към това да прикрие грешката си, а според съда, той просто е опитал еднолично първо да провери какво е засегнато, а след това да се опита да зашие аортата сам, като вкарал ендоскопските инструменти отново.  След като установил, че проблемът е сериозен, докторът отворил коремната стена и започнал да шие пробития кръвоносен съд и чак тогава извикал съдовите хирурзи.

Според магистратите:

"След вземане на решението за преминаване към конверсия вече е имало голяма кръвозагуба, която прави последващите действия на медика обективно безполезни – необратимите увреди са настъпили и само реанимационните мероприятия са поддържали жизнените показатели на пострадалата до момента, в който и това е станало невъзможно. Разбира се, неговото поведение следва да се цени през призмата на смекчаващите отговорността обстоятелства. След допускането на двете грешки, които се оказват и фатални, понеже са непреодолими и непоправими, той се е опитал да помогне на пострадалата, завършвайки първоначално предвидената операция и зашивайки причинената от него лезия. Макар обективно да не са можели да постигнат търсения ефект- спасяването на пострадалата, положените усилия следва да бъдат ценени в положителен аспект. Повече снизходителност не е възможна, доколкото отегчаващите отговорността обстоятелства, така, както са посочени от въззивната инстанция, не могат да бъдат игнорирани и те са в основата на това, да не се наложи наказание на минимума", се сочи в решението на ВКС.

Между разкъсването на аортата и викането на съдовите хирурзи е имало промеждутък около час, а това Бил изминал вече цял час, а по всеобщо мнение шансовете за Галина са били отдавна изпуснати. Общоизвестен е фактът, че мозъкът се уврежда непоправимо при кислороден глад, ако е с продължителност 4 до 5 минути. Един от магистратите по делото обаче се подписва с особено мнение в решението по делото, в което твърди, че не са прецезирани нараняванията, тъй като освен коремната аорта има предположение, че е засегната и лявата обща илиачна артерия. Според съдията има шанс смъртта да е настъпила и между двете операции, тъй като при втората е имало изтичане на още 1000 мл кръв. Това обаче звучи странно предвид, че заключенията сочат, че при първата интервенция пациентката е загубила 2000 мл кръв, което е довело до тежък хеморагичен шок. 

Така или иначе след приключването на операцията Галина е била настанена в Централна реанимация в много тежко състояние – хеморагичен шок с полиорганна недостатъчност. След два дни изкуствено поддържане на жизнените функции с апарати, сърцето й спряло окончателно. 

"Малко след трагичния случай от института „Пирогов“ наложиха на общественото мнение версията, че причината за фаталния край е блокиране на техниката за лапароскопия. Тази версия беше отхвърлена от съда, защото веднага след операцията инструментът е бил изхвърлен от виновника за произшествието доктор Попов. Макар че по закон той е бил задлъжен да подаде сигнал за дефектно медицинско изделие до Комисията по лекарствата. Ако инструментът наистина беше дефектен, доктор Попов щеше да е заинтересован да го запази, за да може да докаже твърденията си в тази насока. Истинската причина за тази трагедия е нарушаване на правилата за работа", считат близки. 

В крайна сметка лекарска грешка отсъжда и съда. Погрешна преценка на натиск и поредица от грешни решения, когато секундите делят живота от смъртта.