Предложение Община Пловдив да поиска от държавата правото за управление на археологическия комплекс  „Небет тепе” ще разгледа Общинският съвет на сесията си на 28 декември.  То е внесено от кмета на града Здравко Димитров и ако бъде одобрено от местния парламент, ще бъде внесено през областния управител за разглеждане в Министерски съвет. До този момент общината стопанисваше безценния паметник на културата по силата на 10-годишен договор, който е изтекъл на 12 ноември 2019 г. Искането, което ще разглежда Общинският съвет, е местната власт да продължи да се грижи и да развива Небет тепе на туристическата карта и през следващите 10 години.

Намерението, което нееднократно бе декларирано, е Общината да кандидатства за финансиране на стойност близо 10 милиона лева по програмата „Региони в растеж” за културна инсфраструктура.  За да бъде задвижена процедурата обаче, общинските съветници ще трябва да я подкрепят на същата сесия, на която ще кажат поискат и стопанисването на Небет тепе.

Процедурата за предоствяне на безвъзмездна финансова помощ „Развитие на туристически атракции” по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм” има за цел да подкрепи недвижими културни ценности със световно и национална значение, които притежават значителен туристически потенциал.

Проектното предложение включва както дейности за реставрацията и консервацията,но и останалите допустими дейности, за да се стигне до оформянето на цялостен, интегриран жизнеспособен туристически продукт.

Финансовата рамка на програмата е 9 779 150 лв. за паметник на културата от национално значение. Финансирането по процедурата е комбинация от безвъзмездни средства, които не могат да надхвърлят 85 процента от общата стойност на проекта, и собствено финансиране.

Как точно ще изглеждат двете зони, защото вече има готови проекти на арх. Румяна Пройкова – за Небет тепе, и на арх. Галина Пировска – за Източната порта, ще разберем в детайли по време на общественото обсъждане на 7 януари от 16.30 ч. в Общинския съвет.

 „Небет тепе” е недвижима културна ценност с категория „национално значение”.  Археологическият комплекс е сложна многопластова структура и в него са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр. Христа прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Паметникът на културата има изключителна научна и историческа стойност и е едно от местата, които туристите обичат да посещават, когато гостуват в Пловдив.

Един от главните приоритети на Община Пловдив е управлението на културно-историческото и архитектурно наследство и след предоставянето на имота през 2009 г., той се превръща във важен пункт от Европейската мрежа на туристическите маршрути и популяризира хилядолетната история на града.

„Източната порта”  е с площ от 2529 квадратни метра е археологически паметник на културата от национално значение и от години е в риск заради системното му рушене и използване като площадка за битови отпадъци.

Съкровищата на Източната порта започват да се разкриват пред очите на пловдивчани още през далечната 1905 г. Тогава при разрушаването на джамията „Бей Меджид” в района са открити двуезичен надпис за изграждане на римската крепост в 172 г. След Христа , фриз на здравеносните божества с изобразени Луна, Йазо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Махайон, Падалейриос, Сол от 3. в. след Христа, фриз-архитрав с релефно изображение на гладиаторски бой в три фази, постамент за статуя на Базилиск.

Първите разкопки на обекта започват през 1977-а и продължават до 1980 г. от археолозите Лилия Ботушарова и Елена Кесякова.

През 2007 – 2008 г., при спасителни археологически разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ  101 елемента, „филтрирани” с критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза” (връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и детайлно заснемане.

Година по-късно архитектурните фрагменти и детайли са подредени върху специални скари, но поради липсата на охрана на археологическия паметник скоро дървеният материал е откраднат. Някои от детайлите са разхвърляни, а други дори изчезват.

Дълги години красотата на Източната порта е скрита от тонове боклуци и тъне в разруха, а единственото свидетелство за огромния труд, положен от екипа е публикацията в сборника „Изследвания в чест на Стефан Бояджиев“, издание на БАН-НАИМ от 2011 г.

„Очевидно е особеното място, което комплексът „Източна порта“ заема в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея – главната входно-изходна артерия на античния град. Тя не е в синхрон с планирания по ортогонална система град в низината, отбелязват Мая Мартинова-Кютова и арх. Пировска в публикацията.

Те допълват, че „улицата с тротоарите впечатлява със своето оформление и монументалност и се различава от останалите улици на Филипопол, разкрити досега. Настилката е от големи сиенитни плочи с изявена осова линия в средата, където са документирани следи (коловози) от продължителното преминаване на превозни средства.”