20 000 лева - с толкова трябва община Пловдив да обезщети пешеходец, който е пострадал, докато по принуда се е движил по непочистена от сняг улица, защото тротоарът е бил заледен или зает от паркирани коли.

Такава практика уреди Върховният касационен съд (ВКС), след като със свое решение присъди компенсация от 20 000 лв. на жена от Пловдив, която преди две години си чупи крака, докато се опитва да се придвижи по ледените коловози на улица в града.

Пострадалата настоява общината в Пловдив да ѝ плати 25 000 лв. за болките и страданията, както и 2850 лв. за имуществените вреди, които е претърпяла за лечение и рехабилитация. Пловдивският апелативен съд (ПАС) обаче отхвърли иска ѝ .

Състав на ВКС с председател и докладчик Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев отмени решението му и освен, че присъди 20 000 лв. на пострадалата пешеходка, даде и принципно тълкувание на закона в отговора си на поставения по делото касационен въпрос: „Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?“. ВКС прие да разгледа казуса, тъй като установи, че има противоречия в практиката, а и разясненията му ще са от значение за развитието на правото, пише lex.bg.

Разясненията на ВКС

Преди да дадат отговора си върховните съдии Цачева, Бонева и Цонев анализират задълженията на общината, а съжденията им могат да послужат за обосновка на всеки бъдещ иск на гражданин.

Първо те изтъкват принципното положение: „Улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост (съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА). Общината е длъжна да управлява предоставената ѝ собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин (чл. 140 КРБ и чл. 11, ал.1 ЗОС). Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила“.

След това ВКС специално посочва кой отговоря, когато местната власт е възложила на фирма, била тя на общината, или частна, да почиства улиците, каквато е практиката навсякъде. „Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината – обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД“, заявяват върховните съдии.

И обясняват, че общината може и да е предвидила в договорите си, че ще налага на фирмите глоби за неизпълнение, но това не означава, че отговорността за вреди е на снегопочистващите предприятия. „За вреди от действията на изпълнителите на работата отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията ѝ“, подчертава ВКС.

Стъпвайки на тези съждения, върховните съдии първо потвърждават, че общината отговаря за вреди, настъпили при движение на автомобил поради непочистването от сняг или лед на улично платно. Тя отговаря и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистен тротоар.

„Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е била възможно. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но съгласно ал. 2, т.1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде ползван. При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо невъзможно ползването му за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението му по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна“, приеха върховните съдии.

Казусът на пловдивчанката

Случаят е отпреди две години. Около 18 ч. на 21 януари 2017 г. жената вървяла по платното на ул. „Пушкин“ в Пловдив. Когато достигнала до ул. „Драгоя Божилов“, завила наляво по нея, подхлъзнала се и паднала. Това станало, защото се е движела в заледен коловоз на улицата, тъй като не можела да използва тротоара, който бил зает от паркирали коли и затрупан със сняг.

„Тези условия за придвижване на пешеходците не са били в резултат на извънредни събития, а поради неположена от Община Пловдив дължима грижа за снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходците“, заявява ВКС. А предходните инстанции установяват, че 10 дни преди жената да падне на улицата и да си чупи крака, в Пловдив е влял сняг (покривката е достигнала 28 см). Улиците, по които тя се е движила, обаче са трета категория и се почистват едва след като бъдат обработени тези, по които минава градският транспорт.

След като се подхлъзва на ледения коловоз жената е откарана незабавно от линейка в университетската болница „Св. Георги“, където установили, че има вътреставно закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната част. Лекарите по спешност извършили открито наместване с фиксиране на двете счупени кости с метални плаки и винтове, след което поставили гипсова ботушна шина.

След шест дни жената била изписана за домашно лечение. Но още през същия ден я приели по спешност в друга болница с диагноза „възпаление и тромбоза на дълбоките съдове“. Тя била следствие от обездвижването ѝ след операцията. Така жената лежала още 10 дни в болница.

След два месеца тя претърпяла втора операция за отстраняване на някои от металните тела в засегнатия крак, а шест месеца след падането лечението ѝ е продължавало с активна рехабилитация. „Причинената при падането болка е била със силно изразен характер; намалявала е много бавно с времето, а претърпените от ищцата страдания са били силно изразени поради невъзможност за самостоятелно обслужване и придвижване през дългия период на възстановяване поради обездвижването и постоперативните усложнения“, пише ВКС. Като става ясно, че след падането на жената ѝ е било разрешено да сяда в леглото едва в средата на май 2017 г. докогато са ѝ били забранени всички движения. Чак през юли е била в състояние да се придвижва с патерици сама до тоалетната. „Целият период е бил съпроводен със сериозни болки, приемане на медикаменти, в т.ч. вливане на антибиотици поради запушване на кръвоносни съдове, както и с негативни изживявания поради безпомощното и състояние“, констатират върховните съдии.

Затова приемат, че справедливото обезщетение за болките и страданията ѝ е 20 000 лв.

Така ВКС отменя решението на Пловдивския апелативен съд, с което искът на пешеходката беше отхвърлен, като отхвърля изцяло застъпената в него теза, че всъщност придвижването по тротоара е било невъзможно. Според ПАС жената сама е избрала да се движи по пътното платно в тъмната част на денонощието, при зимни условия и наличие на снежна покривка, коловози, заледени участъци и минусови температури. Затова той приема, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на общината.

ВКС обаче заявява, че апелативните съдии не са обсъдили показания на свидетели, които са разказали, че тротоарите не са били почистени от сняг и лед и движението по тях е било невъзможно, а единият е бил зает от плътно паркирани автомобили, също покрити със сняг, което е създавало впечатление, че тротоар въобще няма. Върховните съдии критикуват ПАС и затова, че е основал извода си, че общината е изпълнила задължението си за почистване на улицата (доколкото преминаването на автомобили по коловозите в него е било възможно и безопасно), само на показанията на работници на общинското предприятие „Чистота”, които са заявили, че са изпълнили изрядно задълженията си.

ВКС изтъква, че в нарушение на правилата втората инстанция не е обсъдила евентуалната им заинтересованост и не съпоставила показанията им с тези на живееща в близост свидетелка, която е разказала, че всъщност нито улицата, нито тротоарите са били почиствани по какъвто и да е било начин.  В решението пише, че ако се вярва на думите на работниците в „Чистота“, че са премахнали напълно леда и са изгребали снега по платното, по него нямаше да се образуват коловози, на които да падне пешеходката.