Трагичният случай с 18-годишната Магдалена от Хасково, за чието убийство е заподозрян 17-годишен младеж, отново повдигна тежки въпроси за състоянието на обществото и грижата за младите хора. Криминалният психолог д-р Велина Владимирова коментира случая пред Vesti.bg, като предупреждава, че липсата на стабилност, общност и институционална грижа ни води към нови трагедии.

Д-р Владимирова подчертава, че към момента липсва достатъчно информация, която да насочи към конкретен мотив за извършеното убийство. Въпреки че извършителят е направил самопризнание, той не е споделил как и защо се е стигнало дотам. Поради тази причина могат да се правят само догадки относно взаимоотношенията между двамата и динамиката на комуникацията им. Психологът обръща внимание и на видеокадри, на които момичето влиза в магазин, докато двама младежи, единият от които предполагаемият извършител, я изчакват – на записите не се наблюдава напрежение или конфликт.

Ревността – често използван манипулативен мотив

В контекста на наказателни дела, д-р Владимирова коментира понятието „ревност“, като изрично уточнява, че говори принципно, а не конкретно за този случай. Според нея този мотив често се използва манипулативно в съдебната зала с цел внушаване на съчувствие към извършителя. Обикновено зад думата "ревност" се крият малоценностни преживявания и емоционални дефицити на извършителя. Тя често се използва като извинение или рационализация, за да се внуши, че жертвата е "измамила доверието" или "предизвикала извършителя" с поведението си.

"Зад болезнената ревност обикновено се крият личностни разстройства, емоционална нестабилност, наранено его, малоценностни преживявания и други дефицити", посочва д-р Владимирова. Тя категорично заявява, че по нейно мнение, към момента няма данни за такива взаимоотношения в конкретния случай, които да предполагат ревност като мотив.

Системен проблем, изискващ обществена промяна

Д-р Владимирова е категорична, че става дума за системен проблем, а не за отделни случаи на „лошо възпитание“ или „лоша компания“. Проблемът излиза далеч извън рамките на конкретния случай и изисква обществена ангажираност, осъзнаване и промяна на цялостната културна и институционална нагласа.

Според нея, погубването на млади хора в България остава като спомен само на задните страници в интернет търсачките. Тя не вижда ясна позиция на държавата и обществото "на дела през годините", а само "бегли маловажни промени". За да се минимизира възможността за подобни трагедии, е нужно да спрем да бъдем просто свидетели и регистратори на престъпления. Крайно време е ние и нашите деца да имаме усещането за стабилност, за принадлежност, за съпричастност с идея, която е по-голяма от тях. "У нас президентът, правителството, отделните партии, всички са на разнопосочни мнения. Обществото ни е разделено", посочва психологът.

Д-р Владимирова предупреждава да не се избързва с обяснения, свързани с популярни сред тийнейджърите радикални онлайн субкултури, като incel движението. Изкушаващо е да се каже, че извършителят е бил повлиян от "така модерната сред юношите омраза към жените", но не бива да се прибързва със заключенията, а да се отвори диалог по темите, които ни плашат.

Също така, тя коментира трудността при съставянето на "профил" на извършител на такова престъпление, особено когато е непълнолетен. Въпреки че може да има информация за проблеми в училище или срещи с психолог, това се случва с много деца, които никога няма да извършат тежко престъпление. Желанието да се сложи етикет и да се даде обяснение е с цел намаляване на собствената тревожност, но хората, дори на 17 години, са многопластови същества. Поставянето на диагноза "проблемен ученик" би било погрешно, защото лишава от възможността да се вникне в истинските мотиви и причини, довели до трагичния край.

Психологът посочва и липсата на работещи механизми за подкрепа на деца от рискови групи. Тя наблюдава тенденции, при които възрастни хора не знаят как да се справят с проблемни деца или ученици. Често тези деца са оставали неразбрани, наказвани сурово без да знаят в какво са сгрешили, или са носили "товарите" на възрастните, което е психически непосилно за подрастващ.

Институционална немощ и липса на ценности

Критиките към институциите и политическите лидери са силни. "Държавата ни няма адекватни институционални мерки за справяне с подрастващи от рискови групи, няма и достатъчно обучени специалисти". Темата за децата от рискови групи е огромна и включва проблеми като ранни женитби, насилие над деца в приемна грижа, жертви на онлайн или училищен тормоз, за които липсват изградени практически работещи механизми, въпреки че "на хартия сме почти идеални".

"Институциите и депутатите у нас в по-голямата си част са импотентни. Отделният човек е движен от алчност и стремеж към лично финансово благоденствие". Д-р Владимирова заключава с тежки думи: "Обществото ни е болно, а децата ни – мъртви". Тя контрастира изреждането на добродетели само в социалните мрежи с ежедневното трупане на материални притежания, вместо духовни ценности, повдигайки въпроса "Да имам или да бъда?". Мълчанието и безсилието като родители, учители, общество и държава личи в повърхностното коментиране на теми, докато деца загиват. Мисленето, че младите са виновни или "не са наред", е лицемерно, защото те са "наше огледало" и повтарят онова, което възрастните са правили и говорили. Докато живеем в общество без общност, без ясни граници и последствия за действията, ще носим последствията от страховете и бездействието си.

Убиецът на Маги от Хасково направил пълни самопризнанияОт прокуратурата в Хасково с подробности за жестокото престъпление

Ето го убиеца на Маги от Хасково, днес го изправят пред съда