С наближаването на 15 септември и първия звънец в класните стаи, новата учебна година се очертава не просто като начало на още една образователна фаза, а като старт на мащабни промени в системата на предучилищното и училищното образование. Министерството на образованието и науката предложи пакет от реформи, които предизвикаха оживени обществени реакции, дебати и дори протести.

Една от най-дискутираните идеи в законопроекта е въвеждането на нов учебен предмет „Добродетели и религии“. Целта му е да насърчи моралните и гражданските ценности у подрастващите. Въпреки това, предложението предизвика сериозни обществени разногласия. Част от родителите и образователните организации го определиха като прибързано и ненужно, а някои дори протестираха срещу въвеждането на религиозни теми в задължителното образование.

Религии и добродетели - добре! А кой ще възпита децата да бъдат граждани?Не бива да забравяме и Изкуственият интелект, който съвсем скоро ще промени коренно средата, в която живеем

В подкрепа на идеята обаче застана Българската православна църква, която предложи предметът да се нарича „Религии и етика“, като подчерта нуждата от по-широкообхватен подход към темата.

Само преди дни министър Красимир Вълчев повдигна въпроса и за по-късно начало на учебните часове. Това предложение е вдъхновено от европейски и световни практики, които отчитат нуждите на подрастващия организъм. Засега това остава на ниво препоръка към училищата и зависи от съгласието на родители, учители и административен капацитет. Практическото приложение ще бъде трудно за училищата с обучение на две смени, които са масова практика у нас.

Една от промените, която може да влезе в сила още тази учебна година, е забраната за използване на мобилни устройства по време на учебните занятия. Това е част от нов пакет мерки, насочени към повишаване на дисциплината и концентрацията в клас.

Вълчев: Очаква се забраната за мобилни телефони в училищата да влезе в сила през ноемвриМинистърът допълни, че ще настоява заплащането на служителите в регионалните управления да се увеличи

Паралелно с това се разработват и нови видове санкции, насочени към създаване на по-ефективна училищна среда и повишаване на отговорността на учениците към процеса на учене.

Още една значима реформа е свързана с отмяната на матурите в 10. клас. На тяхно място предлагат да се въведат интегрални изпити, които ще съдържат комбинирани задачи по математика и природни науки.

Те отново ще се решават със знания по математика, но и с помощта на знания и умения, придобити в часовете по природни науки, като така учениците ще се стимулират повече да мислят, а не да учат наизуст.

Сред другите идеи, които тепърва ще се обсъждат, са възможността за повтаряне на първи клас, ако ученикът не е усвоил базисните умения, както и преструктуриране на профилираните училища, включително математическите гимназии. Под въпрос е и възрастта, на която учениците да завършват основно образование – предложение, което цели да отложи важните образователни избори, правени твърде рано от децата.

Макар законопроектът все още да не е окончателно приет, се очаква гласуване през октомври или ноември. Част от мерките ще влязат в сила веднага след обнародването им, докато други ще се прилагат поетапно, с пълно разгръщане през учебната 2026-2027 година.

Предстоящата учебна година започва със същата несигурност и очакване, които обикновено съпътстват големите промени. Макар реформите да целят подобрение в качеството на образованието, техният успех ще зависи от включването на всички страни – учители, родители, ученици и институции в процеса на вземане на решения.