Национална мрежа за децата алармира за мълчание на институциите при случай на насилие над 4-годишно дете в Каблешково. В позицията, изпратена до отговорните институции се настоява за спешни реформи в детското правосъдие и системата за закрила на децата.
Национална мрежа за децата (НМД) изразява дълбока тревога и възмущение от реакцията на институциите по случая на насилие над
дете в гр. Каблешково. Детската градина е място, което би трябвало да бъде пространство на грижа, сигурност и доверие, където децата растат в среда на подкрепа и уважение към потребностите им, а не на страх.
От изнесената по случая информация става ясно, че педагози и служители в детската градина са знаели за насилието над детето и са мълчали. Това мълчание не е просто административен пропуск. То е отказ от морална и професионална отговорност. Законът е
категоричен – всеки педагог и възрастен, който стане свидетел на насилие, е длъжен да подаде сигнал. Но отвъд буквата на закона
стои и човешкият дълг – да защитим дете, което няма как да се защити само.
Не по-малко смразяващ и обезсърчаващ за всички граждани, които разчитат върховенството на закона и закрилата на човешките им
права да се упражнява справедливо и равнопоставено от държавата, е фактът, че сигналът е подаден преди 10 месеца, а разследване се провежда едва сега.
Реакцията на административния ръководител на Районна прокуратура – Бургас, госпожа Мария Маркова, е показателна за липсата на напредък по отношение на правата на децата и процесуалните гаранции за тях в правосъдната ни система. Прокурор Маркова беше цитирана в централната емисия на Българска национална телевизия (БНТ) от 1 октомври 2025 г. да казва, че предстои съдебно-психиатрична експертиза, за да се изясни „доколко детето има възприемане и възприятие за факти и обстоятелства, които са значими по делото“. Изначалното поставяне под съмнение на думите на детето в публичното пространство и по време на разследването е притеснително. Мнението и възприятието на детето за обстоятелства в директно отношение с неговия живот, безопасност и неприкосновеност, са от съществено значение по разследването и е абсолютно необходимо да бъдат взети под внимание при изясняване на случая.
Бихме искали да насочим вниманието на Прокуратурата към факта, че далеч повече случаи на насилие над деца остават недокладвани, отколкото случаите на неотговарящи на действителността показания на деца.
НМД от години настоява за значителни реформи в детското правосъдие у нас, така че да бъдат защитени правата на децата, пострадали от или свидетели на престъпление. Когато пострадалият е дете, следва задължително да се приеме, че са налице специфични нужди от защита и се извършва индивидуална оценка въз основа на разговор с детето.
Случаят изважда на преден план системни проблеми:
- Подбор и квалификация на кадрите в системата на образованието и грижата в ранна детска възраст (ОГРДВ) – професията „детски учител“ е ключова за развитието на най-малките, но често остава недооценена и с нисък социален престиж. Подборът на персонала в яслите и градините невинаги гарантира висока професионална и етична мотивация. Нужни са постоянни обучения по детско развитие, ненасилствени методи на възпитание и разпознаване на рискове.
- Липса на подкрепа за педагогическите екипи – големите групи, натоварването и липсата на психологическа и супервизорска подкрепа водят до прегаряне и до толериране на неприемливи практики. Учителите трябва да имат достъп до консултации, менторство и професионална общност, която ги насърчава да реагират, а не да мълчат.
- Системи за сигнализиране – Министерството на здравеопазването не събира данни за случаи на насилие в детските ясли. В детските градини официално регистрираните сигнали са малко, което не означава, че проблемът не съществува, а че остава скрит. Това води до фалшиво усещане за липса на случаи и до неглижиране на темата.
- Трудност при разпознаването на насилието – често педагозите не правят разлика между допустима дисциплина и поставяне на граници, и форма на психическо или физическо насилие. Необходимо е ясно дефиниране и практическо обучение по тези теми. В обществото ни насилието продължава да бъде нормализирано, а шамарът продължава да бъде смятан за допустима възпитателна мярка.
- Трудност при разпознаването на белези за сексуална злоупотреба, които следва да се имат предвид и да насочват към внимателно изследване на всеки случай – отново апелираме за начални и продължаващи обучения на педагозите и заетите в системата на образователните институции, свързани с разпознаване на симптомите на сексуалното насилие. Важно е да имаме предвид, че има маркери, които в комбинация дават картина за сексуална злоупотреба.
- Мълчанието всъщност е подкрепяно от институциите – въпросът защо възрастни професионалисти мълчат 7 месеца е въпрос за културата в институциите. Страх от ответна реакция, липса на доверие в ръководството или институциите, усещането, че „няма смисъл да се подава сигнал“ – всички тези фактори подкопават системата за защита на децата.
- Обучения и ресурси за децата – също толкова важно е самите деца да получават знания и умения как да се предпазват от насилие, включително сексуално. Програми за лична безопасност, адаптирани за ранна възраст, помагат на децата да разпознават неподходящо поведение, да знаят на кого да се доверят и как да потърсят помощ. Липсата на такива обучения оставя децата уязвими и напълно зависими от готовността и добронамереността на възрастните да ги защитят.
- Абсолютно отричане на думите на децата и обяснение, че те просто „фантазират“ – важно е да имаме предвид, че децата не са просто обекти, които не разбират, а са участници в случващото се с тях, които понякога трудно намират думи или не могат да кажат. Това поставя не преден план необходимостта от инвестиция в кадри – специалисти както по ранно детско развитие, така и на подготвени експерти по клинична социална работа, психотерапевти, детски психиатри.
Добрите примери за качествена подкрепа:
- „Зона ЗаКрила“ представлява модел на специализирана услуга за интегрирана и цялостна подкрепа на деца жертви или
свидетели на насилие и техните родители, който осигурява защита, предоставяна на едно място от специализиран и обучен
екип, и улеснява усилията на всички институции за гарантиране на най-добрите интереси на детето. В момента този модел се
прилага в 11 области в страната. - Скандинавският модел „Барнахус“ (къща на децата) – пространство, което обединява различни услуги (медицинска, юридическа, психо-социална) отново на едно място, като по този начин детето получава необходимата му грижа само на едно
място, включвайки в това както евентуални необходими прегледи, така и изслушване пред съдебен състав.
Национална мрежа за децата настоява:
- Да се гарантира ефективна система за подбор и оценка на персонала в яслите и градините, която да поставя акцент върху
личностните качества и умения за работа с деца. - Да се въведат задължителни регулярни обучения и супервизия за всички, работещи с малки деца.
- Да се въведат програми за обучение на самите деца за лична безопасност и предпазване от сексуално и друго насилие,
съобразени с възрастта им. - Да се изгради реална и работеща система за събиране и анализ на данни за случаи на насилие в ранното детство.
- Да се гарантира защита на подателите на сигнали и да се насърчава култура на нетърпимост към насилието.
- Да се осигури психологическа подкрепа за децата и семействата, засегнати от случаи на насилие, както и за педагогическите екипи.
- Да се създаде и поддържа регистър на извършителите на престъпления към деца и те никога да не получат възможност да
работят повече с деца. - Да се въведат спешни и наложителни промени в системата на детското правосъдие, с които да се гарантират процесуалните
права и висшите интереси на пострадалите от престъпления деца, както и разследващи практики, които предотвратяват повторната виктимизация и допълнителното травмиране от последващи разпити и съдебно-медицински експертизи. Ключово е винаги да се прави задълбочена индивидуална оценка и лично възприетото от детето да се взема под внимание от съда. - Да се създаде институция Омбудсман на детето в България, която да защитава интересите, правата и нуждите на децата, тъй като ежедневно ставаме свидетели на нарушаване на правата на децата.
След активно застъпничество от страна на Национална мрежа за децата, редица правозащитни организации и подкрепа от страна на
Министерство на правосъдието, България направи стъпка напред в борбата срещу насилието над деца, като се присъедини към
глобалната инициатива на ООН INSPIRE – рамка за превенция и противодействие на насилието над деца, основана на доказани мерки и успешни международни практики. Присъединяването отговаря на националния ангажимент за реформа в детското правосъдие и изграждане на по-ефективна институционална система за закрила на децата. Надяваме се от днес работата по случая с детето от Каблешково да отговаря на този поет ангажимент.
Закрилата на правата на децата е отговорност на всички и признак за зрелост на обществата. Мълчанието пред нарушени детски права не е приемлив ход, а всеки случай на насилие е провал на системата, но и на степента на човечност. НМД продължава активно да работи за изграждане на среда, в която децата да бъдат обгрижвани, защитени и обичани.
Темите на Traffic News
