Далновидно решение на управниците на Кърджали да допуснат германска инвестиция в края на 30-те години на миналия век превръща малкото градче в един от основните центрове на рудната промишленост на Балканите.

Дотогава освободеният през 1912 г. град наброява няколко хиляди души. Основният поминък е преработката на тютюн и търговия. Кърджали е глуха провинция и изпращаните от вътрешността на страната чиновници рядко се задържат в града.

Комуникациите в района са трудни и затова основният превоз на стоки се извършва с камили. Интерес към Кърджали и района на Източните Родопи се поражда в средата на 20-те години. Според архивните документи през 1926 г. проф. Херберт и Г. Уфер извършват проучвания в Родопите и установяват наличието на полиметални руди.

В периода 1928-1935 г. се изработва геоложка карта на рудните находища. Още по това време предприемачи запазват периметри, съобщи 24 часа. Най-големият сред тях е българското дружество с швейцарско участие “Гранитоид”. По-късно - през 1939 г., то става част от най-голямото минно акционерно дружество “Пирин”.

Освен “Гранитоид” акционери в него са немските фирми “Шоабергер Цинк”, “Ото Волф и Фелтен” и “Гийом”. Основният капитал на “Пирин” е 70 млн. лв., но бързо е увеличен до 250 млн.

Първоначално дружеството възнамерява да развива дейност в Мастанли (днешния Момчилград - б.а.). Причината е, че по това време градът е най-големият в района и до него има изградена жп линия.

От “Пирин” правят постъпки пред градската управа за закупуване на терен от 50 дка, върху който да се изградят производствените мощности. Управниците на Мастанли след кратко умуване отхвърлят предложението на инвеститора. Причината е, че теренът, към който се проявява интерес, е мера и местните пасат там добитъка си.

След отказа минното дружество започва разговори с управниците на Кърджали. По този повод кърджалийският в. “Ардинска дума” пише: “Немски инженери, придружавани от инженер на дружество “Гранитоид”, посетиха Кърджали и разгледаха евентуалните места, върху които да се построят фабрични и други сгради за отделяне на метала от оловно-медната руда, която ще се изкопава от периметрите на дружество “Гранитоид” при с. Мадан.

На първо време ще бъдат необходими около 50 дка пространство. Добре е общината да направи всички улеснения по настаняване на предприятието.” Общинската управа
бързо оценява, че ако предостави терен на дружеството, то ще осигури заетост на над 1000 души и ще даде тласък в развитието на града, превръщайки го в модерен индустриален център.

“Прави се още една сериозна крачка за разработване на рудните богатства в Източните Родопи, като център на която индустрия се утвърждава град Кърджали. На новото предприятие пожелаваме разширения и успехи”, отбелязва по този повод вестникът.
Определеният в края на 1939 г. терен е извън Кърджали, на левия бряг на река Арда. По онова време той е бил зает от градини. От “Пирин” изкупуват терена и още през 1940-а стартира строителната дейност.

Построяват се жп линия, която свързва терена с жп гарата, цехове, флотационна фабрика, термоелектроцентрала, дизелова централа, работилници и други. Идустриалното селище е с 15 000 кв. м застроена площ.

По същото време започва и строителството на въжена линия. Тя е дълга 48 км, като най-ниската  кота е 230 м, а най-високата - 1200 м надморска височина. Въжената линия разрешава проблема с лошите планински пътища и представлява най-евтиният начин за транспортиране на руда до обогатителното предприятие. Съоръжението е използвано до началото на 90-те, когато е нарязано за скрап.

Паралелно с изграждане на производствените мощности се строят и сгради за живеене. За висшето ръководство на дружеството са построени вили с изглед към река Арда, които съществуват и до днес. Издигнат е хотел за немските специалисти. Той е луксозен и пред него е изграден първият в Родопите плувен басейн, който е бил запазен до началото на 70-те години.

Жилищните постройки са с обща площ от 1500 кв. м. Построени са също лаборатория и здравна служба. Цялото строителство се извършва от софийската фирма “Циклоп” под прякото ръководство на изпълнителния директор на “Пирин” д-р Кеплер.

Цялото оборудване на бъдещето предприятие е доставено от Германия, включително металните въжета и части за въжената линия. Монтажът на машините се извършва от немски специалисти. Строи се с бързи темпове, защото Третият райх има нужда от руден концентрат за производство на метал. Година и половина след началото на строителството - през август 1941 г. производствените мощности заработват.

Произведеният олово-цинков и пиритен концентрат се товари на композиции и се изпраща за Германия. Ангажираните в Кърджали работници и служители са 722. Според записките на журналиста и краевед Мара Михайлова, съхранявани в кърджалийския архив, във флотационната фабрика са ангажирани 85 души.

Въжената линия се обслужва от 160 работници. В лабораторията на “Пирин” работят 7 специалисти. Към дружеството е функционирала и санитарна служба с 3 медицински лица, които са обслужвали работниците.

Заради войната обаче социалните придобивки са силно ограничени. Лишенията стават
причина за недоволство сред работещите в “Пирин”. Правят се опити за организиране на 3 стачки, от които само стачката срещу лошото качество на храната е успешна.

Заради социалното напрежение и потенциалната опасност от терористични актове мерките за сигурност са драконовски. Според спомените на машинния механик във флотационната фабрика Никола Медаров, които се съхраняват в кърджалийския архив, обектът се е охранявал от немски войници, облечени в български шинели. Те успяват да предотвратят взривяването на фабриката през март 1942 г.

“Немската охрана забелязва, че човек се движи, и го проследява в момента, когато е искал да сложи взрив. Тогава немският войник се нахвърля върху него. Работникът е бил по-силен и го натиква в тесния канал зад мелницата, като тежко го е контузил в ръката и раменете и успява да се измъкне през реката в гъстата мъгла”, пише в спомените си Медаров.

След неуспешния опит за терористичен акт компартията изпраща в Кърджали специалния агент провокатор Алекси Мишев - Сандо. Той е започнал работа във флотационната фабрика, а задачата му била чрез саботажни действия да провали производството на концентрати.

Сандо успява да извърши няколко малки саботажа, но заради опасност от провал е изтеглен от Кърджали. Паметникът на агент провокатора, издигнат през 60-те години, още стои край централния вход на предприятието.

За да облекчи поне малко положението на работниците си, ръководството на дружеството редовно праща искания до главния комисар по снабдяването в София. В едно от тях, изпратено на 20 ноември 1942 г., се искат 214 чифта обувки за работниците.

“Повечето от работниците ни при транспорта, при товарене на руда и при превозване на въглища и други материали работят на открито при постоянна влага, кал и прочее. Поради това мнозина от работниците се разболяват и напускат.

Така например днес от 42-ма работници по товарене на концентрат са се явили 19”, е отбелязано в искането на дружеството. От запазените архиви става ясно, че битовите условия за немците също не са били добри. Техник маркшайдер Паул Куртман пише от Кърджали на любимата си Клара в Германия: “Искам да ти кажа, че попаднах в едно село, което се нарича град Кърджали.

По-добре би било да се мине през него с няколко тежки грайдера и да се ликвидира това петно на земята, развъдник на миазми и болести. Вода за пиене няма, ако има - тя е помия. Храна няма - ако има, тя се дава с купони. Мизерия - фантастична, невъобразима.”

Битовите проблеми на немците се решават в края на лятото на 1944 г. През август чужденците започват да събират вещите си в сандъци. Заминават тайно в нощта на 25 срещу 26 август. Заедно с тях изчезват и българите на ръководни позиции.

Ръководството на производството се поема от временна управа, в която влизат работници. С решение на Берлинската конференция за изплащане на репарации немските активи на дружество “Пирин” през 1946 г. са предадени в собственост на СССР.

През май 1949 г. се създава съветско-българското минно-рудно дружество “Горубсо” (Горно-рудное болгаро-советское общество). От октомври 1955 г. СССР предава своята част от капитала в “Горубсо” на България. През 1956 г. в Кърджали заработва Оловно-цинковият завод, в който се преработва рудният концентрат.

Днес “Горубсо - Кърджали” продължава да е един от структуро-определящите предприятия в района. В него работят над 500 души, но там вече се добива концентрат от златоносна руда.

TrafficNews.bg