Евгени Дюкенджиев помогна на дете, родено без ръце и крака, да ходи и да пише. А жена, тежко ранена при катастрофа, вече има ръка. Със съпругата си Татяна разработват нов метод за рехабилитация на хора с церебрална парализа, пише 24 часа. В семейството всеки е шефготвач - той на баницата и гювеча, Таня - на европейските рецепти.

Никога протезата не може да замести живия крайник, но с нея животът става друг, казва професорът по биомеханика и протезиране Евгени Дюкенджиев. Ученият, който четвърт век работил в Латвия, от две години се е върнал в наследствен имот в Горна Оряховица и е отворил лаборатория за атипично протезиране. За себе си казва, че не е лекар, а функционален специалист. Със съпругата си Татяна, която е доцент в Техническия университет в Рига, решили да се установят в България, за да помагат на хората, приковани към леглото или в инвалидни колички вследствие на тежки травми от катастрофи или вродени малформации.

Преди три месеца проф. Дюкенджиев нашумя с уникален протезен комплект - чудо за 9-годишната Еля от Разград, родена без ръце и крака. Подобни случаи в света са познати само в Япония и САЩ, а благодарение на разработката момичето пише, рисува и ходи. Еля се оказва най-сложният случай в 40-годишната практика на учения.

“Чуваме се редовно със семейството. Еля е много щастлива, защото вече вижда и възприема света по различен начин”, обяснява Дюкенджиев. Признава, че има особена слабост към детското протезиране и дори в момента работи върху бионична рехабилитация на деца с церебрална парализа. Втори месец прилага революционния си метод, но иска да го завърши и тогава да го оповести публично. “Това е абсолютно фантастично за български условия, а там има много големи перспективи”, загатва професорът. Според него работата му в момента е изключително актуална заради многото катастрофи по пътищата, които освен че убиват, инвалидизират стотици хора.

“Имаме прекрасни български лекари. За материалната база в медицината ще премълча, но имаме вълшебни лекари, които направо сглобяват от мръвки и от части хората след тези катастрофи. Настъпва въпросът с раздвижването на новосъбрания човек. Ето тук влизаме ние, последните във веригата, които можем този човек да го поставим на крака и да му възстановим манипулативните възможности, да го дарим с движение”, обяснява професорът.