Бъдете внимателни, ако някой контактува с вас по телефон или имейл и поиска от вас да направите нещо с финансов или личен характер.

Това е една от препоръките на Националната агенция по приходите /ННАП/ във връзка с изтеклите лични данни на милиони българи след хакерска атака. Данъчните съветват да не даваме на никого информация за банкови сметки, за дебитни или кредитни карти, независимо за кого се представя човекът, който се свързва с нас.

От НАП препоръчват още да предупредим близките и роднините си, че личните ни данни са станали публично достъпни и да ги посъветваме никога да не правят нещо с финансови последици, ако не са се свързали предварително директно с нас.

Добре е да сменим и паролата на електронната поща, която ползваме.

 Ако пък имаме данни, че някой се опитва незаконно да придобие наше имущество или да тегли кредит от наше име, трябва да де свържем незабавно с районното управление на полицията по местоживеене.

 Според НАП на този етап 189 са българските граждани, чиито номера на личната карта, датата на издаване и валидността й са неправомерно разкрити в комбинация с трите им имена, ЕГН и адрес. Всички останали близо 5 млн. българи, чиито лични данни са незаконно разпространени, няма нужда да сменят своите документи.

От НАП отговарят и на множеството въпроси на хората може ли заради хакерската атака и изтичането на данни да ни продадат имота или колата без да знаем.

Продажбите стават задължително в нотариална форма и с нотариална заверка на подписите. Процедурата изисква участие на нотариус, който има достъп в реално време до база данни на документите за самоличност в страната, включително снимките на притежателите им.

Нотариусът може и трябва да се увери, че купувачът и продавачът, които са се явили при него, са същите хора от базата данни от първичните регистри в Република България, т.е. извършва се проверка за идентичност на страните. Също така нотариусите имат достъп до компютърна база данни с пълномощни, издадени да послужат пред банките и пред Агенцията по вписванията, както и достъп до базата данни за моторни превозни средства и техните собственици. 

Дори някой да е узнал вашите лични данни, за да продаде имот или автомобил, то трябва да извърши едно или повече престъпления.

За продажбата на имоти и автомобили задължително се представят нотариален акт или регистрационен талон, чиято актуалност се проверява в реално време, и без тях сделка не може да се осъществи, уверяват от НАП.

От приходната агенция са уведомили Нотариалната камара в България за разпространението на чувствителна информация, като нотариусите ще изповядват сделки с повишено внимание.

Според Нотариалната камара има достатъчно гаранции, че опити за незаконно прехвърляне на имот или превозно средство ще бъдат парирани от нотариусите в страната.

За Ваше спокойствие, бихте могли да активирате SMS известяване за сделки с ваши имоти – услуга, предоставяна от Агенция по вписванията - http://sms-imot.registryagency.bg/. Агенцията по вписванията предлага SMS известявания и за движенията по фирмени партиди, като повече за това можете да видите на сайта й, казват експертите.

На въпрос дали е възможно да изтеглят кредит или лизинг от наше име от НАП припомнят, че банковите и финансови институции, които отпускат кредити или лизинги, са длъжни по закон да се уверят, че сключват договора с лицето, чиито лични данни са посочени в документа за самоличност. Отпускането на кредит/лизинг на някого другиго изисква извършването на едно или повече престъпления, освен злоупотребата с чужди лични данни.

Банките и финансовите институции, отпускащи кредити (вкл. бързи кредити) и лизинги, са информирани от НАП за неоторизирания достъп до данни, като им е препоръчано да работят с повишено внимание при идентифицирането на клиенти.

От Асоциация на банките в България заявиха, че и към момента има достатъчно надеждни механизми за установяване самоличността на лицата, кандидатстващи за банков кредит.

От Българска асоциация за лизинг потвърждават, че техните членове извършват задължително, както идентификация по документи, така и лична идентификация на всеки свой клиент, така че сключване или промени по договор за лизинг не могат да се случат без личното присъствие или надлежната електронна идентификация с валиден електронен сертификат.

От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), в която членуват компании в сектора за т.нар. „бързи кредити“, уверяват, че и към момента членовете на асоциацията прилагат значителен брой надеждни мерки за проверка на самоличността на новите кредитоискатели и текущите кредитополучатели, поради което до злоупотреби с чужди лични данни не би могло да се стигне.

Дори предварителното одобрение за кредит/лизинг да става онлайн, задължително е да се сключи писмен договор, подписан на хартия или електронно от страните. Финансовата институция трябва да се увери, че лицето, чиито данни от документа за самоличност са вписани в договора, е същото, което го сключва.  

Няма риск за неоторизиран достъп до електронното банкиране, защото такива данни никога не са се съхранявали в НАП.

От приходната агенция посочиха, че изключват измами и при сделки, сключени с пълномощно, въпреки че там лицата не фигурират лично.

Сделките с имоти и коли задължително се сключват с нотариално заверено пълномощно, т.е. пълномощното е подписано и подпечатано от нотариус и описано в неговите нотариални книги, след като се е уверил лично, че действително упълномощителят е този, чиито данни са вписани в документа. Всички останали нотариуси имат достъп до компютърна база данни на издадените пълномощни и могат да проверят дали всеки документ е истински.

На въпрос дали е възможно някой да прехвърли на ваше име фирма с дългове, от НАП отговарят, че „подобен опит ще е съпроводен с извършването на едно или повече престъпления. Сделките с цели предприятия или с дялове на търговски дружества изискват нотариална заверка и писмен договор. В случая с продажба на цяло предприятие се изисква и удостоверение от НАП.

 Има ли риск да станат публично известни данни от медицинското досие на хората? Тук отговорът отново е отрицателен. Информацията на НАП, която е неправомерно разпространена, се отнася до здравно-осигурителния статус на гражданите, т.е за това, дали са плащани здравно-осигурителни вноски. Данните от медицинското ви досие не са събирани от НАП и не са били разкрити, тази информация е защитена.  

В  незаконно разпространените към момента данни липсва и информация за персонални идентификационни кодове, издадени от НАП.

Независимо от това от НАП съветват да си смените своя ПИК от НАП. Това става безплатно в портала  за електронни услуги на приходната агенция - https://inetdec.nra.bg/eservices.html или в произволно избран от вас офис на НАП.

Липсва изтичане на информация и за електронния подпис на физическо или юридическо лице, тъй като при тях се използва с парола и отделно изисква достъп до физически носител (най-често e записан на USB устройство). Не съществува риск за вашия електронен подпис, заради неправомерно разкритите данни на НАП.

 Допълнителна информация по въпроси, свързани с незаконно разпространените лични данни можете да получите от НАП на телефон 0700 18 700 (на цената на градски разговор от стационарен телефон и по стандартната тарифа на съответния мобилен оператор).