Ромските квартали в България са се променили значително през последните години под влияние на трудовата миграция към Западна Европа и пандемията от COVID19. Това показва нов доклад на център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Една от най-открояващите се тенденции в проучването е промяната в нагласите за ранни бракове и раждаемост.

Според участниците в изследването животът и работата в страни като Германия, Белгия, Нидерландия и Великобритания водят до трайни културни промени – от облеклото и ежедневните навици до нагласите към образованието, брака и ролята на жените.

„Тези, които отиват към Западна Европа, живеят със западните ценности. Не е както преди – момичетата вече имат право да избират и да решават“, споделя участник в проучването.

„Виждат как е на Запад и започват да го прилагат тук“, допълва друг.

Проучването сочи, че ранните бракове сред ромските общности намаляват, особено сред младежи от семейства с миграционен опит. Все повече момичета завършват средно образование, а част от тях продължават във висши учебни заведения – както в България, така и в чужбина.

„Сега е модерно да се правят балове, да се записва висше образование. Много от младите вече не се женят рано“, посочва в анкетата образователен медиатор.

Пандемията от COVID19 се оказва ключов повратен момент. За част от момичетата тя означава принудително оставане у дома, но и възможност да завършат училище и да отложат брака, пише Нова тв.

„За мен Ковид-19 беше рестарт. Преосмислих целите си и продължих образованието си“, разказва млада ромка, която днес е студентка.

„Когато едно момиче от махалата стане студентка, това дава пример и на другите“, допълва тя.

Две паралелни реалности

Изследването обаче показва и силни различия между отделните ромски групи и региони. В някои квартали се наблюдават смесени бракове и силни интеграционни процеси, докато в други ранните бракове и строгото спазване на традициите остават норма.

Един от анкетираните споделя, че все още се наблюдават женитби между юноши и по-млади, дори деца, които се продават.

Проучването отчита и негативни ефекти от миграцията. Част от децата, оставени на грижите на възрастни роднини, са изложени на риск от отпадане от училище и социална изолация. Същевременно децата, които заминават с родителите си в чужбина, се адаптират към образователните системи там и не виждат перспектива за завръщане в България.

Въпреки модернизацията, традиционните норми, свързани с честта и девствеността на момичетата, остават. Разликата е, че младите говорят по-открито за интимните отношения.

 

 

 

Снимката е илюстративна.