Най-кървавата битка в Пловдив няма да е за кмет, а за креслата в Общинския съвет

Манията по избора на нов градоначалник в Пловдив става все по-голяма, а кандидатите за стола все повече влизат в ежедневието на хората. По цял ден ни заливат съобщения, новини, обещания, а навсякъде около нас са ликовете на кандидатите за кметове. Така ще е още 20 дни, а след това всичко ще е постарому.

За никой в Пловдив не е тайна, че шансове за каквото и да е на тези избори имат 5 души, а имената им се повтаряни и повтаряни. Все пак, за да сме коректни ще ги изброим пак – Иван Тотев, Славчо Атанасов, Дани Каназирева, Здравко Димитров и Георги Гергов. Единият участник на балотажа със сигурност е Тотев, а другите четирима ще се борят да се изправят срещу него на втори тур, оттам каквото стане.

На тези избори още една битка приковава вниманието на хората – районните кметове, там ситуацията е същата както и за „голям кмет” – много обещания, много новини и много плакати.

Една друга обаче остава в страни. На нея никой не обръща внимание, а всъщност тя е най-важна. Местата в Общинския съвет са основна цел на почти всички формации явяващи се на тези избори. 27 партии, 595 кандидата се борят за 51 места.

Защо обаче всеки се натиска за място в ОбС? Функцията на Общинския съвет не е по-маловажна от тази на кмета. Де факто градоначалникът не може да направи почти нищо без решенията му да са гласувани в местния парламент. Без мнозинство, кметът е с вързани ръце и поради тази причина всеки се натиска да бъде част от законотворците в Пловдив. През годините сме се нагледали на всякакви решения на Общинския съвет, част от които се взимаха в стаичките на сградата помещаваща се на „Авксентий Велешки”. Общинари и свързани с тях лица се облагодетелстваха сериозно през годините, а хората тях не ги помнят, спомнят си само кмета, който е бил тогава начело на града.

След изборите всяка една група или съветник ще мине през кабинета на бъдещия кмет и ще постави своите условия за подкрепа към него. Било то постове или друг стимул, за да си даде подкрепата, след което ще се сформира и мнозинството в местния парламент.

Защо обаче тези избори ще са най-кървави? Съществените разлики сега и преди четири години са, че избираме кметовете на райони, но другото, което е напълно ново за местни избори е преференцията при гласуване.

За едно място в Общинския съвет са нужни около 3000 гласа, ако активността преди четири години се запази.  За две места около 6000,а след това гласовете започват да падат и се преизчислява според процентите на партиите. Последният може да стане първи, ако събере над 50 % от гласовете за листата на съответната партия, което е почти изключено. Но за второ, трето и другите места даващи квота в местния парламент са необходими точно 208 гласа.  Иначе казано – 51-вия може да стане съветник ако събере едва 208 гласа.  Дори като изключим факта, че в Пловдив има хора с повече роднини, отколкото съответния праг, не е много трудно да се съберат нужния брой гласове от приятели, съседи и прочие.

Така битката за местния парламент няма да е само между партиите, а и в самите партии. На последните парламентарни избори имаше хиляди невалидни бюлетини именно заради преференциите. Ако кандидатите в партиите се „бият” помежду си, може да доведе до същия ефект, но тогава сметките на партиите няма да излязат и планираните места в местния парламент ще се стопят.