Тук е мястото, на което ще ви припомним, какви важни събития са се случили на днешния ден. Както в исторически план, така и за неща от обществена важност в света и България.

Населението в Белоградчик се вдигат на въстание срещу османците

Видинското въстание, често наричано Белоградчишкото въстание, срещу османската власт е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България.

Първите сражения стават на 27 май 1850 г., но масово въстанието избухва на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.

Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.

Създаден е Таен български централен комитет

През 1866 г. в Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК.

Втората световна война: Клането при Па дьо Кале, убити са 97 британски войници

Клането в Па дьо Кале е военно престъпление, извършено на 27 май 1940 година. От части на 3-та СС дивизия Тотенкопф под командването на оберщурмфюрер Фриц Кньохлайн са убити са 97 беззащитни британски военнопленници.

По време на настъплението към Дюнкерк, в областта около Па дьо Кале, СС дивизия Тотенкопф понася тежки загуби в сраженията срещу британските ариергарди. След като британското настъпление е потушено от СС частите, оцелелите от 2-ри батальон Royal Norfolk на 4-та бригада, 4-та дивизия, от които повечето са ранени, са изправени до стената и разстреляни с 2 тежки картечници. Ако някой от тях впоследствие покажел знак за живот, бил пробождан с байонет или прострелван отблизо.

Повдигнато е обвинение срещу Слободан Милошевич

През 1999 г. Карла дел Понте, главен обвинител на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Косово.

По време на процеса Слободан Милошевич решава да се защитава сам и използва защитата си за изнасяне на нападателни пропагандни речи. Според него Трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на НАТО. След като Милошевич не се изказва за вината си, съдията записва, че той пледира невинен.

След повдигане на второ дели бившият югославски президент е обвинен и за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Хърватия (1991 – 1992 г.) В него Милошевич е обвинен за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души.

Милошевич е обвинен в геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина в периода 1992 – 1995 г. Той е обвинен, че носи отговорност за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за смъртта на хиляди мюсюлмани по време на клането в Сребреница.

На 12 февруари 2002 година започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, вторият етап на процеса включва делото Босна и Хърватия.

Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 година.