По-големи правомощия получи Комисията за защита на конкуренцията, след като депутатите от икономическа комисия приеха на първо четене промени в закона,пише 24 часа.
С тях се въвежда обща забрана за нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Според мотивите такава съществува за всички останали икономически сфери. Според бизнеса обаче тази формулировка е неясна и не са уточнени критерии за тълкуването .

Оттам отправят възражения и по отношение на повишаването на санкциите за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на храни. Досега беше фиксирана горна граница до 300 хил. лв., а с промените се предвижда глобите да са в размер до 10% от общия оборот на предприятието за предходната година, какъвто е размерът при всички останали антиконкурентни нарушения. Бизнесът смята, че глобите са непропорционални на извършеното нарушение и могат да са пагубни за по-малки фирми.

КЗК получава и правото да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи.

Комисията ще може да ангажира и външни специалисти, които да оказват помощ за различни дейности, включително и за извършване на внезапни проверки. В мотивите към законопроекта се подчертава, че проверки на място се извършват само след съдено разрешение на Апелативен съд - София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред ВАС.

Друга нова възможност за комисията е да има

достъп до данни по Закона за електронните съобщения, какъвто в момента имат само органи на националната сигурност,

и то само когато се касае за тежки престъпления или издирване на хора. От особена важност за комисията е събирането на достатъчно данни за наличието на координирани действия от страна на кандидатите, имащи за цел или резултат манипулирането на обществените поръчки. Вземайки предвид степента на обществена опасност на тръжните манипулации, законодателят е предвидил, че във всички случаи те представляват тежко нарушение на Закона за защита на конкуренцията, поради което нарушителите имат интерес да запазят договорките си в тайна, се казва в мотивите. За доказването на това нарушение рядко са налични преки доказателства или доказателствени средства, поради което в преобладаващите случаи комисията разчита на косвени доказателства, които в своята съвкупност свидетелстват за наличие на забранено споразумение между предприятията.

Друга промяна касае уведомяването на комисията за предстоящи концентрации. В момента КЗК разглежда само концентрации, при които сумата от общите обороти на участващите предприятия през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв. и е налице едно от следните условия - общият оборот на всяко едно предприятие надхвърля 3 млн. лв. или оборотът на придобиваното предприятие надхвърля 3 млн. лв. Сега се дава се възможност за 

доброволно уведомяване за предстояща сделка,

дори тя да не попада в тези условия. Така предприятията биха могли да постигнат правна сигурност по сделката. Въвежда се възможност и КЗК да поиска последващо разглеждане на сделка, ако общият оборот на предприятията в нея надхвърля 25 млн. лв. и има съмнения за възпрепятстване на конкуренцията. Тези възможности се правят по препоръка на ЕК и на база развитието на технологиите, тъй като се увеличават концентрациите, включващи предприятия, които имат или биха могли да имат значителна роля на пазара, независимо че имат незначителен оборот.

На участници в картел се дава възможност да предложат да сключат споразумение с комисията - ако си признаят и дадат информация за други участници, глобата им може да бъде намалена или опростена.

Със законопроекта се урежда възможността председателят на комисията да може да публикува заключенията от предварителни проучвания по получени искания и сигнали, за да запознае обществеността

и съответните компетентни органи за резултатите. С тази промяна се цели да се осигури по-голяма публичност и прозрачност, особено в случаите, които засягат обществено значими и чувствителни сектори. С цел повишаване прозрачността и публичността на дейността на комисията се създава и възможност в хода на извършване на секторен анализ да се публикуват междинни доклади, в които да се представят събраните до момента факти и обстоятелства и в които комисията да изложи своите предварителни изводи за състоянието на конкурентната среда в анализирания сектор. Всички заинтересовани страни ще могат да предоставят становища по междинните доклади.

В законопроекта е отбелязано, че в момента много често препоръките на КЗК, заложени в решението за секторен анализ, не се спазват. По тази причина се въвежда задължение за компетентните държавни органи, включително органите на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление да уведомят КЗК какви действия ще предприемат по отправените препоръка, както и в какви срокове ще ги реализират. По аналогичен начин в производствата по застъпничество за конкуренцията се предлага компетентните органи или сдруженията на предприятия да са задължени в 3-месечен срок от уведомяването за решението да информират комисията за действията, които ще предприемат по отправените препоръки.

Промените са предложени от управляващото мнозинство. Министърът на икономиката Петър Дилов ги подкрепи, тъй като в голямата си част са по препоръка на ОИСР и са част от мерките, които страната ни трябва да изпълни за членство в организацията.