На 7 ноември православната църква почита паметта на 33-ма свети мъченици от Мелитиния. Те живеели през III век и пострадали по време на гоненията срещу християните, наредени от император Диоклетиан.

Въпреки заплахите и мъченията, те отказали да се отрекат от вярата си и били екзекутирани. Тяхната твърдост, смелост и преданост към Христос ги превръщат в символ на духовна сила и вярност, която църквата почита и до днес.

Този ден в народния календар е натоварен със знаци за времето през зимата. Ако на небето има много облаци, се е вярвало, че скоро ще завали сняг или дъжд.

Северният или северозападният вятър се приемал като сигурно предзнаменование за идващи силни студове, а сутрешната слана – знак, че зимата ще бъде продължителна и сурова.

В някои райони се казвало, че ако денят започне с мъгла, зимата ще закъснее, защото есента "не си е свършила работата".

Според народните вярвания на 7 ноември не бива да се влиза в спорове, особено с близки хора, защото това може да донесе неразбирателство и да "разпръсне благополучието от дома".

Смятало се е, че отказването на помощ на нуждаещ се ще доведе до бедност и загуби. Също така хората избягвали да купуват скъпи вещи, тъй като се вярвало, че те няма да донесат радост или ще се повредят бързо.

Денят се свързва с необходимостта да се действа уверено - колебанията и пропуснатите възможности се смятали за лош знак, който може да доведе до загуба на нещо важно.

7 ноември се смята за особено подходящ за ръкоделие и всякакви домашни занаяти. Жените са започвали нови бродерии, шиели или тъкали, вярвайки, че трудът им ще бъде благословен и че светите мъченици закрилят майсторството им.

В някои краища на България момите нарочно започвали нов шев или плетиво "за здраве, плодородие и сръчни ръце".

Смятало се, че ако работа се върши с любов и чисто сърце, тя ще донесе благополучие на дома.