Приятелството, тази на пръв поглед интимна и лична тема, се оказва изключително показателна за състоянието на обществото.

По данни на Европейската комисия и Евростат (2023-2024 г.) над 75 милиона европейци се виждат с близки хора не повече от веднъж месечно, като около 30 милиона често се чувстват самотни. А в свят, който става все по-свързан дигитално, въпросът за реалната човешка свързаност остава актуален и тревожен.

Къде се намира българинът в тази картина? Има ли с кого да се види на живо? Националното представително проучване на социалните контакти и приятелството в България, проведено през май 2025 г., показва интересни тенденции в начина, по който българите изграждат и поддържат приятелства.

Почти половината от анкетираните (48%) посочват, че имат между двама и трима близки приятели - умерено, но стабилно ядро. 29% имат по-широк приятелски кръг (4-5 души), а 8% се ограничават до един. 4% казват, че нямат никакви близки приятели - процент, който може да изглежда малък, но зад него стоят реални хора в социална изолация.

Въпреки че групата на най-младите хора (18-29 г.) са с по-висока социална активност от другите възрастови групи, както и културна отвореност към нови запознанства, в най-голям дял имат между 2 и 3-ма близки приятели.

Сходна картина наблюдаваме и при останалите възрастови групи. Но това е възрастовата категория в сравнение с останалите, която има в най-голям дял приятели между 4 и 5 души.

Социалният живот "на живо" е най-интензивен сред младежите - 81% от младите между 18 и 29 г. се виждат с приятели всеки ден или няколко пъти седмично. С увеличаването на възрастта намаляват дяловете на хората, които се виждат на живо с приятелите си всекидневно или на седмична база.

Населеното място също има отношение - в малките населени места и селата хората се виждат по-често с приятелите си за сметка на живеещите в столицата и областните градове. Темпото на живот, работната заетост и анонимността на големия град водят до това "парадоксално самотничество". Селото и малките населени места, макар с по-ограничен брой близки, запазват елемент на по-дълбоки и устойчиви отношения, често изградени върху дългогодишно съседство и взаимопомощ.

В съвременната дигитална епоха приятелството претърпява трансформации. Онлайн комуникацията дава възможност за поддържане на връзки на големи разстояния, но често заменя дълбокия личен контакт. Това поражда въпроси дали социалните мрежи обогатяват или обедняват същността на приятелството.

32% от българите комуникират чрез телефон, съобщения, видеоразговори всеки ден със своите приятели. При 66% от младите на възраст 18-29 г. поддържат контакт с приятели всеки ден чрез телефон, съобщения и видеоразговори. За младите това е не просто навик, а част от ежедневния ритъм на общуване. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на хората, които използват този начин за комуникация, но по-рядко.

Но данните показват, че независимо от честотата този начин на комуникация се използва и от млади, и от възрастни хора.

Приятелството остава важна част от социалното здраве - не само като емоционална подкрепа, но и като буфер срещу самотата и стрес. То не е просто "свободно време", а инфраструктура на човешкото благополучие. То ни прави по-здрави, по-уверени, по-добре функциониращи в обществото. И макар технологиите да облекчават комуникацията, те не могат да заместят ръкостискането и присъствието в труден момент. За радост в България все още има с кого да изпием по кафе на живо.