Какво е да живееш втори живот благодарение на професионализма и бързата реакция на лекарите? Следва разказ от първо лице на оцелял при тежка катастрофа млад мъж.

„Знам какво е да участваш в създаването на живота, да даряваш животи, вече знам какво е да е спасен животът ти и съответно оценявам ролята на хората, които спасяват животи, защото животът е най-ценното нещо”, казва Данаил.

Той е на 29 и е биолог и ембриолог – помага на десетки семейства да се сбъдне мечтата им за бебе. Данаил оцелява по волята на Бог и благодарение на професионализма на лекарите, но да започнем всичко отначало.

Историята, която ще ви разкажем, започва на пътя между Търговище и Попово. Денят е неделя, датата – 17 юни.

В ранния следобед от Варна към Плевен пътуват двама млади биолози. Връщат се от научна конференция. Зад волана е техен колега.

„Аз бях малко така унесен, тъй като си почивах и в един миг се пробудих, явно нещо ме пробуди, и видях една кола, която се занася, не успява да овладее шофьорът колата в завоя, в следващия момент беше ударът. Беше супер силен и едно черно петно видях”, спомня си Данаил Мартинов.

Сблъсъкът между двата автомобила е бил толкова силен, че те са смачкани до неузнаваемост – едната от леките коли дори се сцепва на две, а на пътя все още могат да бъдат открити разпилени части от двете коли.

Данаил успява да откопчае колана си и да излезе от колата.

„Сега обаче, връщайки се назад, разстоянието е доста кратко, а на мен ми се стори цяла вечност това преминаване от тази поляна до шосето. И така, общо взето, успях да спра автобус, след което вече легнах на пътното платно и чакахме линейката.

Ранените са общо четирима, но Данаил е най-тежко пострадалият. Има сериозна коремна травма, в шок е, загубил е много кръв

– Бързо ли дойдоха линейките?

– За мен беше, светкавично беше идването, две линейки пристигнаха на момента, да кажем за 5 минути, след което ни транспортираха и там съответно много бързо действаха за някъде половин час. В началото като разбрах, че ни карат към Търговище се притесних, защото смятах, че няма да получим необходимите медицински грижи, тъй като е малък град, съмнявах се дали има набор от специалисти, които да се погрижат за нас, оказа се не е така и че съм грешил.

Когато разбират за катастрофата, колегите на Данаил и неговата спътничка, тръгват с кола към Търговище. Първият, който пристига на място е Петьо.

„Дойдох с ясната мисъл, че ще си приберем колегите, просто им трябва транспорт, тъй като нашата кола не може да се движи. В последствие вече разбрах колко са сериозни щетите и колко всъщност е бил силен ударът.

Предницата беше смазана, цялото купе беше наистина доста потрошено, може би по багажника само можеше да се познае какъв всъщност е автомобилът.

При видът на двете коли... просто... това беше първото, което започнах да се надявам, да са живи и да са добре”, спомня си младия мъж.

В болницата Данаил е опериран по спешност. Всичко минава успешно и той e спасен. 

„Нещо ни е запазило. Обичам живота просто. И ми се живее, все пак сме млади. Има още какво да свършим и да направим, и още много животи да създадем, да помогнем на много още семейства, да се сдобият с мечтаното дете. Имам още какво да върша, още съм нужен”, сподели Данаил.

Четири месеца след преживения ужас, Данаил се връща отново в Търговище. Този път, за да благодари.

Днес той носи подарък за д-р Иван Стойчев, хирургът, който го е оперирал в онази злополучна неделя.

Подарява му икона на Св. Мина и му благодари, че му е спасил живота.

Д-р Иван Стойчев оперира вече почти 30 години.

– Какво ви дават срещи като днешната?
– Положителни емоции и най-вече чувството, че тези години не са отишли напразно, не са отишли на вятъра. Ако даже и 1 човек да спасиш от 10, това е много. На един човек да успееш да му върнеш живота, нормалния живот, да го върнеш към неговото обкръжение, към близките, приятелите, средата му – това е много.

Развълнуван, защото някои хора може би смятат, че с течение на годините ние привикваме към средата, в която работим, към травмите, към болните хора... Това не е така и понякога даже между нас си се шегуваме, че болните ни стават като роднини.

Усещането е много... още повече да видиш един човек, когото си върнал на близките, на приятели му… в средата му, да изглежда добре в такова състояние, е вълнуващо. Това е едно от нещата, които мен и моите колеги ни крепи в нашата работа, защото в нея, освен такива моменти, за съжаление има тежки и трудни моменти. Моменти, в които успяваш да помогнеш, въпреки големите усилия. Затова съм толкова щастлив, че го виждам добре, каза д-р Иван Стойчев.

– Ако не се бяхте намесили навреме, можем ли да кажем, че той нямаше да оцелее?
Определено да. Определено да... Кръвоизливът беше голям. Някъде около литър и половина беше загубил в корема. Разкъсани големи кръвоносни съдове, които хранят червата и това може би щеше да доведе до фатален изход, ако не бяха взети мерки навреме.

– Да се върнем на това, което ви движи всеки ден да продължавате, да искате да помагате на хората...

– Ето такива моменти.

Такива моменти ми дават сила да продължавам и да се боря. Това е, което ни крепи нас, хирурзите, и лекарите особено. Ние в никакъв случай не искам да кажа, че само хирурзите сме тези, които помагаме, по принцип лекарите. Сега са много трудни времена за медицината, за здравеопазването. Много трудни времена са, защото има загуба на доверие в институциите. Това е болезнено понякога. Това не е лесно, човек да си повери живота в нечии ръце. Но просто така се стекоха обстоятелствата, такива са времената, така се случиха нещата с този преход и с всичките тези проблеми, които настъпиха в здравеопазването, доверието наистина е по-ниско, отколкото ние бихме желали да бъдем.

– Вас кое ви връща вярата в доброто?

– Вярата в доброто? Тъй като, когато оперираш някого, лекуваш някого и му помогнеш, смятам, че човек не трябва непременно да бъде настроен да очаква благодарност. И когато един от тези 10-15-20 човека дойде и ти благодари, смятам, че това все пак е празник на доброто.