Скътана в полите на Западните Родопи, на около 1150 метра надморска височина, в непосредствена близост до Ягодинската пещера и само на 1,5 км от село Триград, се намира една от най-загадъчните пещери на Балканите – „Дяволското гърло“. Тя не пленява посетителите си с приказни сталактити и сталагмити, както повечето пещери, а със своята необяснима история, легенди и мистерии, които и до днес събуждат въображението.

„Дяволското гърло“ се е образувала вследствие на пропадане на земните пластове. Въпреки че възрастта ѝ е около 175 000 години, в пещерния „свят“ тя се счита за сравнително млада, затова в нея липсват характерните пещерни образувания. Първото ѝ изследване е извършено през 1961 г. от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, а днес обектът е част от Стоте национални туристически обекта, пише GlasNews.bg

Достъпни за туристите са около 350 м от общо 1,5 км дължина, а естественият вход е заменен с изкуствен тунел, дълъг 150 м. По него се стига до основната и най-впечатляваща част – Бучащата зала.

Тук Триградската река пропада в подземния свят, създавайки каскада от 18 водопада. Най-високият от тях е 42-метров и е обявен за най-високия подземен водопад на Балканите. Огромните размери на залата са впечатляващи – 40 м ширина, 35 м височина и 110 м дължина. За сравнение, в нея би могъл да се побере храм-паметникът „Св. Александър Невски“.

От водопада идва и името на залата – „бучаща“, заради грохота, който изпълва цялото пространство. Водите изчезват в сифон с дължина над 150 м и след 60-метров подземен лабиринт отново излизат на повърхността – но без следа от каквото и да било, попаднало вътре.

Точно загадъчното изчезване на реката подхранва легендите около пещерата. Местните разказват за дървен материал, отнесен от водата, който никога не е излизал на другия ѝ край. През 1970 г. двама водолази се опитват да изследват сифона, но изчезват безследно. Експеримент с оцветяване на водата доказва, че течението преминава през сложен лабиринт, в който всичко остава „запазено“ от студената вода.

Загадъчността на „Дяволското гърло“ е вдъхновявала вярвания още от времето на траките. Те смятали, че това е портал към отвъдното и хвърляли тук телата на своите владетели, за да постигнат безсмъртие.

Мястото се свързва и с мита за Орфей и Евридика. Според легендата именно в Бучащата зала Орфей загубил любимата си завинаги, обръщайки се към нея, преди да излязат на светло. На мястото, където днес се намира олтарът с лика на Богородица, извор бликнал от неговите сълзи.

„Дяволското гърло“ е дом на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В подземните води живее и пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради вечния мрак.

На около 500 м от изхода на пещерата се намира Музеят на мечката в Триград, а оттук започва и Триградското ждрело – величествен каньон с дължина около 7 км, чиито отвесни скали и вековни гори оставят без дъх всеки посетител.

„Дяволското гърло“ не е просто пещера – то е място, където природата и легендите се преплитат, за да създадат една от най-загадъчните дестинации в България. Ако планирате пътуване в Родопите, отделете време да се потопите в мистерията и да усетите магията на това уникално кътче.