Между 35 и 40 души, изпаднали във внезапна сърдечна смърт, могат да бъдат спасени в Пловдив всяка година, ако се създаде двустепенна система за помощ. Това смята кардиологът д-р Тодор Тодоров, който 30 години работи в Сектор за интензивна терапия, от които 10 години е и завеждащ отделение. В момента е кардиолог в Многопрофилна транспортна болница - Пловдив.

Според него трябва да се обособи Общинско предприятие Спасителна медицинска служба с обучени спасители и специални автомобили. Нужно е също да бъдат обучени доброволци в прилагане на сърдечен масаж, а на обществени места, където се струпват много хора, като гари, автогари, молове и спортни зали, да се монтират автоматични външни дефибрилатори.

"Подобни служби от години работят в редица държави. Резултатите там са впечатляващи – процентът на съживените от изпадналите във внезапна сърдечна смърт надхвърля 60", посочва пред TrafficNews.bg специалистът.  

Д-р Тодоров обяснява, че внезапната сърдечна смърт е смърт, настъпила за минути до 1 час от началните симптоми (задух, сърцебиене, стягане в гърдите, прилошаване), при състояние, непредвещаващо такъв изход. Дължи се на спиране доставката на кръв от сърцето към важните органи – мозък и сърце, поради възбудни ритъмни нарушения или забавяне, неефективни съкращения до изчезване в останалите случаи.

В първите 5-6 минути, докато не е настъпила т.нар. "клинична смърт", е възможно връщане към живота, ако в това време се изпълнят в извънболнична обстановка две условия – външен сърдечен масаж за доставяне на животоподдържащо кръвоснабдяване към мозъка и се възстанови ефективен сърдечен ритъм с електрическа дефибрилация. Сърдечният масаж трябва да се започне непосредствено след спиране доставката на кръв от сърцето, тъй като преживяемостта намалява със 7-10% за всяка минута при липса на такъв и 3-4% при наличие на адекватен сърдечен масаж.

Второто условие е възможно най-ранна електрическа дефибрилация. Ако сърдечният масаж се приложи от предварително обучени доброволци, преживяемостта е два пъти по-голяма (28%) в сравнение с тези, които не получават такъв масаж (12%). Това според кардиолога налага обществено организирана програма за обучение в прийомите на сърдечния масаж в курсове от няколко часа на доброволно пожелали от лекари-реаниматори с помощта на манекени. По този начин са обучени до 25% от възрастното неселение в развитите страни.

Специалистът обяснява, че ефективният сърдечен масаж прави по-резултатна електрическата дефибрилация, но все още се прилага на място в едва 30% от случаите. С цел повишаване на този процент, наред с повишаване кръга на обучение, по препоръка на Световната здравна организация в градове като Пловдив по света е създадена двустепенна система на помощ за случаите на внезапна сърдечна смърт. От диспечерския център, където е постъпило повикване, се активират за действие 2 екипа.

"Спасителният" достига до случая за 3-4 минути, той е оборудван с автоматичен външен дефибрилатор. Вторият екип е от лекар (парамедик) – за прилагане на своевременни методи за поддържане на живота – интубация, венозно прилагане на медикаменти и повторна дефибрилация, ако е необходима. Той достига до случая за 5-6 минути. "С прилагането на сърдечен масаж във фаталните 2-3 минути между първия и втория екип се постига съживяване до 40%, а с използването на автоматичен външен дефибрилатор от първия, процентът на съживените достига до 60%", казва д-р Тодоров.

С цел осигуряване на възможността за най-бърза електрическа дефибрилация, в развитите страни се монтират дефибрилатори на обществени места – гари, летища, молове, спортни зали, самолети, метро, за използване от присъстващи – обществено достъпна дефибрилация, без необходимостта от предхождащ сърдечен масаж и с резултат до 70% съживяване.

"Медицинските екипи настаняват успешно съживените по най-бързия начин в секторите за интензивни грижи на болниците за стабилизиране на състоянието, преди да бъдат оперирани за байпас или имплантиране на кардиовертердефибрилатори в кардиохирургиите – изписани до 28% живи, годни за активен живот (35 до 40 души годишно в Пловдив), а останалите – за донори на органи при съгласие на близките им", обяснява кардиологът. В Пловдив поради липса на създадена в годините двустепенна система за помощ, при внезапна смърт процентът на съживените, достигнати от лекарските екипи на Спешна помощ, е нулев.

За да се реализира на практика идеята, е нужно да се създаде и Общинско предприятие с 25 служители, които да са обучени за спасители от БЧК по използваната в годините практика за обучение на водни спасители с валиден по света сертификат за такива. Създадените спасители ще се снабдят с автомобили и ще бъдат настанени за денонощно дежурство по един на шест предварително избрани места с цел достигане на всеки случай в поверения им район за 3 минути. Колите ще са оборудвани с надпис "Спасителен екип" и ще са със звукови сигнали и надписи, осигуряващи им режим на движение като колите на Спешна медицинска помощ, пожарна и полиция. Ще са оборудвани и с автоматичен външен дефибрилатор.

"По груби сметки, около 100 хил. лв. ще са нужни за закупуването на колите. Още около 140 хил. лв. ще отиват годишно за заплати. Вече горивото и поддръжката колко ще струват - ще го изчислят служителите в това общинско предприятие. Говорил съм с представители на общината, изпратил съм писмо и до Медицинската комисия в Общинския съвет и се надявам да обърнат внимание. Червеният кръст също трябва да се включи, като обучава гражданите и помогне за създаването на тази Спасителна медицинска служба. 15% от възрастното население на Пловдив трябва да бъде обучено да прави сърдечен масаж. Това са 30 хил. души. По този начин броят на спасените ще се увеличи многократно. А в крайна сметка няма нищо по-ценно от човешкия живот", заключва д-р Тодор Тодоров.