За пети пореден път специалистите по здравни грижи от цялата страна ще излязат на национален протест, за да поискат реформи и качество на здравеопазването. Този път са избрали да се съберат пред Министерски съвет в почивен ден – на 15 декември. Причината – за да могат да дойдат колегите им от училища и детски градини, които досега не са успели да пътуват до София в работно време, както и титуляр операционни, анестезиологични и старши сестри, които са на работа от понеделник до петък.

„Колкото до страховете, че ще крякаме пред празни сгради, то и досега от пълните сгради никой не излезе, но въпреки това се знае какво говорим, така че и сега ще бъдат информирани. Колеги, нека застанем рамо до рамо и покажем каква сила сме и че борбата продължава. Ще се видим на 15 декември в София, а желаещите да останат ще продължим със среднощен коледен купон на жълтите павета и така ще посрещнем в понеделник, 16 декември, любимите ни управници”, обясняват организаторите на протеста, които вече девети месец настояват за реформи в здравеопазването.  

Една от медицинските сестри пък публикува емоционален пост в социалните мрежи, с който обяснява пред какви проблеми са поставени ежедневно тя и колегите й. Ето и пълният текст:  

От 1999 г. работя периодично, като медицинска сестра. Натрупвам огорчения от системата, спирам да работя и събрала сили пак се връщам. Преди да започна да работя като мед. сестра, съм била с усещането, че щом имаш здравословен проблем, достатъчно е да стигнеш до лечебно заведение и хоп, там те спасяват. Сега, познавайки системата и компромисите, които медицинските работници са принудени да правят ежедневно, ако ми се наложи да отида до спешен център или отделение, изпитвам ужас и паника.

Ще ви споделя няколко дребни и незначителни от тези компромиси. На втора смяна, нощна смяна, празнични дежурства и целодневни дежурства през съботните и неделните дни, дежурства по отделенията дават лекари на разположение, което означава лекарят да си е вкъщи и дежурният лекар по болница, ако прецени да изпрати линейка, да доведат специалист, или пък ако се е наложило, се изпраща такава линейка, за да се събере цял екип от специалисти за съответния случай.

Ето ви една от причините, защо стоим като пациенти по час време, докато дойде лекар да ни прегледа колкото и да е тежко състоянието ни. Ето ви още една дребна причина за допълнително причинени страдания на пациенти и медицински персонал. Дежурен по болница лекар означава, че по график, на вече споменатите дежурства лекарят за цялата болница е един. Всеки лекар от болницата дава такова дежурство по предварително утвърден график. Този лекар може да е рентгенолог, физиотерапевт, кожен лекар, акушер-гинеколог. Може да са най-добрите в своята специалност, но няма такъв капацитет, който да е перфектен във всички области на медицината.

Аз имах такъв случай - дежурен по болница се падна акушер-гинеколог, който в момент, когато пациентка от интензивен кардиологичен сектор при мен се влоши, той правеше кюртаж на пациентка в неговото отделение. Можеше ли този лекар да обслужи и двете пациентки едновременно. На медицинския персонал много отдавна му е отнета възможността за нормални условия на работа и грижа за пациентите. Не че не искаме, не че не можем да дадем всичко и най-доброто от себе си за пациентите, а тези условия на труд са ни отдавна отнети от здравеопазната реформа и въпреки това много лекари и сестри ежедневно дават от собственото си здраве, сън, почивка, жертват време, което се полага на техните семейства и деца, за да успеят да спасят нечий живот, да върнат щастието в нечий дом и семейство. Прибираме се вкъщи с мисли, продължаващи да търсят разрешение на нечий здравословен проблем или бдящи за най-добрата терапия, която да спаси живота на пациент. Не винаги успяваме, но даваме всичко от себе си и това, че сме приносителя на лошата вест, не ни прави виновни.

Отворете си очите, хора, защото докато ги държите здраво стиснати и се страда на парче, на кой когато му се случи да опре до неуредиците в здравеопазната система, няма как да станат промени. Условията, в които сме поставени от тази здравна реформа, са жестоки. Вие се сблъсквате с проблемите, когато някой е лично потърпевш, ние сме потърпевши всеки ден, нашите семейства са потърпевши всеки ден. Нечовешко е това, на което сме подложени, да виждаш какво се случва, да даваш от себе си и невъзможното за пациентите и да не успяваш да противостоиш на системата. За това стачкуваме, за по-добри условия на труд. По-добри условия на труд в случая означава да дойде пациентът и да имаш медикаменти в спешния шкаф, с които да спасиш живот, а не да напишеш рецепта и да пратиш пациента да я изпълни и едва тогава да имаш условията да си свършиш медицинската работа. По-добри условия на труд означава да имаш скалпели не от преди петдесет години купени, да имаш лекарства за химиотерапия, които наистина лекуват и вече съществуват, а не да прилагаме евтини и неефективни и млади жени да оставят децата си сираци. Още едно огромно огорчение е, че сега, когато след толкова години волско търпение и влачене на този хомот се надигнахме и противопоставихме на системата, но не срещаме никаква съпричастност от обществото, а управниците гледат така някак нещата тихомълком да отминат. Моята майка беше жертва на тази система като пациент, аз съм жертва като нейна дъщеря, защото загубата на близък е непрежалима, но съм жертва и като служител. Не обвинявам колегите си, а обвинявам истинския виновник здравеопазната система, срещу която ще продължа да стачкувам.