Лоза на 4 века дава най-ароматното и сладко грозде в Сопот, твърдят съгражданите на Вазов. Асмата, която се намира в местния девически метох “Въведение Богородично”, се смята за една от най-старите у нас и в Югоизточна Европа. Предполага се, че е засадена през 1665 г., когато е основана обителта.

“Ражда всяка година, въпреки че стъблото е кухо. Да се чуди човек откъде взема сили. Само с божия благословия е достигнала до такава възраст. Оцеляла е по чудо при опожаряването на метоха през 1877 г.”, разказва игуменката сестра Серафима.

Тя добавя, че за лозата не се полагат някакви специални грижи. Един и същи човек я подрязва напролет. Повече от 20 г. не е пръскана и въпреки това не боледува, а плодът  е изключително траен. Хора от цяла България идвали да си вземат пръчки.

Като младеж Иван Вазов често отскачал до “Въведение Богородично” и си късал салкъми със сочното грозде. От него със сигурност е яла и учителката в килийното училище на метоха Мария Българова, която е прототип на Рада Госпожина от “Под игото”.

“Гроздето е десертно, но не се знае точно какъв сорт е. Предполага се, че е местен, тракийски. Чувал съм, че някои си правят и вино”, казва краеведът Минчо Караганчев от Сопот.

Лозата е гордостта на подбалканското градче и е сред най-големите му забележителности. Директорът на къщата музей “Иван Вазов” Стефан Филчев обяснява, че чуждите туристи били смаяни да видят асма от XVII век.

Самият метох също буди голям интерес, тъй като присъства в няколко Вазови произведения - “Под игото”, “Чичовци”, “Нова земя”, “Хаджи Ахил”.

“За съжаление, все още не сме изследвали лозата. Преди време се говореше, че столични специалисти са решили да я отрежат, за да преброят годишните  кръгове и да определят възрастта. Добре, че са се отказали от тази безумна идея”, коментира доц. Ангел Иванов, преподавател в Аграрния университет в Пловдив.

По думите му лозата в Сопот е поредното доказателство, че на Балканите хората са отглеждали грозде от дълбока древност. Ученият уточнява, че това растение има неограничена възраст и може да надживее няколко поколения. Неслучайно и народната поговорка гласи: “Който на младини сади лоза, мисли за старините си.” Сопотската лоза
има всички шансове да изкара поне още едно столетие.

“Редовно трябва да се подрязва, за да не се претоварва. Не бива обаче върху многогодишните части да се правят излишни рани, тъй като впоследствие те не се заличават, както при повечето овощни дървета”, обяснява доц. Иванов. По тази причина при лозата остава “чуканче”, което благоприятства размножаването на дървояди.

“Лозата е жилава култура и има саморегулираща се функция. Случвало се е да оживее и след драстични опити да бъде ликвидирана”, посочва доц. Иванов. Като пример той дава гроздов масив край пловдивското село Брестник, който от 1990 г. не бил рязан и пръскан, три пъти го опожарявали и пак не успели да го унищожат.

Според доц. Иванов една от тайните на дълголетието на сопотската лоза е, че е посадена върху по-песъчлива почва. Хубавият климат също е способствал за оцеляването  през вековете.

“Възрастта на лозата не оказва влияние върху аромата и вкуса на гроздето. Всичко зависи от сорта и от равновесието, което трябва да се поддържа между силата на растежа и продукцията. Ако неоправдано се завиши добивът, качеството се влошава”, уточнява той. Заклали монахиня, укривала Левски

Освен с 4-вековната си лоза сопотският метох “Въведение Богородично” е известен и като убежище на Левски. Според историческите сведения в периода 1869-1872 г. Апостола се е крил в подземие на обителта, до което се е стигало чрез топла връзка от килията на тогавашната игуменка Христина. Отворът е бил точно под леглото й.

Скривалището е запазено и до днес. В него Левски се е виждал със съратници и с майка си Гина Кунчева и е писал проектоустава на Вътрешната революционна организация. Самата игуменка е изпълнявала негови поръчки и е пътувала до Стара Загора, Чирпан, Ловеч и Търново.

През юли 1877 г., когато почти целият Сопот е бил изпепелен, башибозуците нападат и метоха. Игуменката Христина е зверски заклана. Впоследствие е погребана до църквата на обителта. Преданието разказва, че при погрома турците се опитали да опожарят храма, като внесли в него слама. Тя обаче не пламнала и подпалвачите избягали в панически страх.

Изгорели са няколко сгради на метоха, в които се пазели ценни реликви и книги. Предполага се, че тогава е унищожен и преписът на “История славянобългарска”, направен от една от игуменките на обителта - Евпраксия. Според историците тя е първата българка, преписала творбата на Паисий. При пожара в обителта са оцелели крилото с килиите и старата лоза до него, което сопотчани смятат за чудо.

TrafficNews.bg