Лидия Ганева – славейчето от Пловдив в полет към "Евровизия“

Пловдивското славейче Лидия Ганева, на 10 години, ще представи България на „Детската Евровизия” през ноември в Малта. Крехкото момиченце крие в себе си мощен глас и перфектна вокална техника, които дължи не само на гена си от музикалните си родители Невяна и Иво Ганеви, но и най-вече на своята вокална педагожка Руми Иванова.

Лидка, както я наричат близките й, пее от съвсем мъничка. Още когато е била почти бебе и не е можела да говори, майка й Невяна й е изпяла песничката „Мила моя, мамо”, пише Monitor.bg.

Детето е повторило абсолютно точно всеки тон, въпреки че е било едва на около година и половина. Само за последната година Лидия Ганева има над 10 първи места по конкурси и две големи награди – Гран при, от национални музикални състезания. При първото е била само на 9 г., но е отличена с най-голямата награда в конкурса. Второто Гран при е от 13 май в Пазарджик – „Нота по нота”.

Лидия има и приз от благотворителния „Перлен бал” в Пловдив. Миналата година отново имала 10-11 първи места от национални конкурси. В румънския конкурс „Златен делфин” в Наводари грабва отново първото място. Има и покана за участие в музикалния форум „Златно славейче” в Македония, където миналата година нейно изпълнение на „Гълъби бели” в нов аранжимент, е влязло в юбилейния диск на проявата.

Всичко обаче започва почти на шега но и не само.

Лидка е била на четири и половина, когато учителката й по музика в детската градина е посъветвала майка й да я заведе на конкурс. Преподавателката преценила, че малкото момиченце има страхотен потенциал и прекрасен глас. Дала на майката касетка с две песнички, които Лидка успяла да разучи за около седмица. Невяна изпълнява заръките на госпожата и още на първия си конкурс в Пловдив Лидка получава награда за най-малък участник.

Следва известна пауза, а когато пловдивското славейче става на 5 г. и половина, започва да пее във вокална група. Година по-късно я поема известната вокална педагожка в Пловдив Руми Иванова, която я обучава индивидуално. Започват конкурсите, на които Лидка се представя все по-успешно. Първите места и златните медали не закъсняват.

Не закъснява и признанието както на публика, така и на жури, от финалния етап в подбора на българския малък изпълнител за „Детската Евровизия” в БНТ. Лидия Ганева се оказва детето с най-много точки, както от журито, така и от вота на публиката, като така успява да пребори конкуренция с избрани в началото над 70 деца от цялата страна.

Веднага след като името й на победител бе обявено в пряко излъчване на националната телевизия, Лидия прегръща на сцената своя пряка конкурентка. Съвсем по детски лъчезарното пловдивчанче признава, че с всички „конкуренти” на сцената е станала приятелка в живота.

„Да, ние с всички станахме много добри приятели и аз не очаквах, че ще спечеля и много се зарадвах. Едното момиче се казва Преслава Петрова, а другото момиче – Димитрина Германова. И ми станаха едни от най-добрите приятелки”, казва Лидка, а майка й Невяна я допълва, че приятелките й са изключителни изпълнителки. Невяна е народна певица, а таткото на Лидия Иво е професионален танцьор в ансамбъл „Тракия” и е ръководител на детската школа към ансамбъла. Затова и не е чудно, че генът на музиката тече във вените на детето им.

Има ефект и генът, да, има значение. Например в моето семейство няма други музиканти – аз съм първата, но при нея вече се получава натрупване на гени признава Невяна.

Тя отдава значение за успехите на дъщеря си на Руми Иванова.

„Основната заслуга за това, което е, за начина, по който Лидия пее в момента, е на нейния вокален педагог Руми Иванова. Лидия е изключително талантлива, защото малко деца на тази възраст могат да се справят с толкова сложни песни. Има много хубав глас, има техника, завидна за нейните години, но педагогическите решения и работата на Руми Иванова са уникални. Тя е изключителен преподавател”, казва майката.

Самата Лидия все още не може да повярва, че отива в Малта. Вечер преди да заспи, попитала майка си дали е истина първото й място, или е сън. След това поглеждала сертификата, подпрян до леглото й, и казвала: „Да, истина е”. Тръпне и в очакване каква песен ще й напишат и отново чисто по детски обещава: „Когато ми напишат песента, много ще я репетирам. Нямам търпение”.

„Откакто мина финалът, двете си говорим за песента по няколко пъти на ден. Тя ме пита: „Мамо, как си представяш песента – дали да е бърза, или да е бавна?”. Просто усещам, че след еуфорията вече започна да мисли практично. Няма търпение да стане факт – да чуе песента и да започне да я репетира. Но това е един много дълъг процес, а още повече за такъв завършен музикален продукт, какъвто изисква „Евровизия“ – това е съвкупност от много неща”, обяснява майката.

Малката певица не крие, че се притеснява всеки път, когато излиза на сцената.

„Притеснявам се, когато излизам на голяма сцена. Много се притеснявам и имам даже ритуал. Преди да изляза на сцената, си казвам, че ще се справя. Но когато изляза на сцената, притеснението отминава и започвам да пея”, казва Лидка, а майка й я допълва, че е твърде критична към себе си.

Разказва за последнотоSofia Grand Prix в София, което Лидия е спечелила.

Невяна не е могла да присъства и когато детето се прибрало в Пловдив, я попитала как се е справила. Отговорът на третокласничката бил, че е пяла ужасно и двете песни.

„На този конкурс тя беше най-малка във втора възрастова група – от 9 до 12 г., а взе всъщност най-голямата награда за целия конкурс. Понеже аз не можах да бъда с нея, прибирайки се вкъщи я попитах как изпя английската, българската песен, а тя ми отвърна:„Ми не беше добре. И другата не беше добре”. И отивайки на галаконцерта, просто щях да падна, когато Лидия Ганева я обявиха за Гран при. Тя е много критична, но това трябва да е в рамките на нормалното – в смисъл да бъде градивна. По това работим, че все пак човек не трябва да е толкова критичен към себе си”, казва Невяна.

И тя, и детето й казват, че с първите места не се свиква. Всяко излизане на сцената е предизвикателство, с което Лидия трябва да се справи. „Но като излезе на сцената, се събира и изглежда абсолютно вдъхновена от това, което прави. Защото според мен, колкото и да си талантлив, гласово, надарен от Бог, и техника, и музикалност, най-важното е да имаш душа за тази работа.

Това си личи и няма нужда да стане на 20 г., за да се разбере. Човек си се ражда такъв, какъвто е. Като го прави нещо с душа, като го излъчва и то става. Независимо дали ще пише книги, стихове или ще пее, или ще рисува. То си иска душа”, е категорична майката.

Снимка: Монитор

TrafficNews.bg