В България лятно часово време започва да се прилага през 1979 г. Това каза Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория "Рожен" при БАН.

"Тогава се е въвеждало лятно часово време или от последната неделя на март, или от първата неделя на април, в 0:00 ч, а не както сега – в 3:00 ч.", разказа той.

По думите му лятното часово време е било валидно до последната неделя на септември или до първата неделя на октомври, пак в 0:00 ч.

"След 1999 г. се въвежда практикуваното в Европа преминаване към лятно часово време, започващо от последната неделя на март в 3:00 часа, когато часовниците се превъртат с един час напред – на 4:00 часа", допълни още Маркишки, цитиран от фокус.

"Връщането към зимно часово време (понякога не съвсем коректно наричано "астрономическо време") се извършва в последната неделя на октомври, когато в 4:00 часа стрелките се превъртат с 1 час назад – на 3:00 часа. Това правило всъщност е валидно и днес. Доколко това е комфортно – със сигурност никой не се радва на такава промяна на часовото време, защото това е един вид стрес", посочи той и уточни, че това е стресово особено за хората, които са привикнали към точно установен ежедневен режим.

Според него тези хора усещат най-силно промяната в неблагоприятен аспект.

"Това е една от причините, които пораждат много спорове и до ден днешен. Вече са изминали 100 години, но все още има много разнопосочни мнения по въпроса каква е реалната полза от такова преминаване към лятно часово време", добави още Пенчо Маркишки.

TNS.bg