Вече два месеца на "Коматевско шосе" в Пловдив кипи усилен труд. Толкова усилен, че някои даже изразиха надежда ремонтът да продължи не цели 2 години, както е по разчети, а по-кратко. Наивни пловдивчани се хванаха на въдицата и започнаха да си мечтаят.

Как ще изчезнат зверските тапи в града. Как гневът (на шофьорите) ще изчезне от нещастната улица „Остромила”, поела целия трафик от и за Коматево. Как тия, които искат да стигнат до Околовръстното, най-после няма да се чудят как да завият, след като на кръстовището светофар няма. Как яко дим ще изчезнат прахът и мръсотията. Как хората спокойно ще могат да ходят на работа с токчета, а не с гумени ботуши. Как цветът на колите им пак ще се вижда какъв е.

Големи мечтатели са пловдивчани, не мислите ли? И едни такива позитивни, чак да им завиди човек. Дори забравиха как започна всичко. Всъщност как многократно започваше – все с първи копки. Е, в крайна сметка от най-първата до асъл първата копка има-няма минаха 9 месеца, но… какво от това – пловдивчани са ларж!

Но... ако се съди по това, което виждате на снимките, на "Коматевско шосе" посред бял ден кипи не усилен труд, а усилен айляк. Колкото и да се взираше нашият фоторепортер, освен заграждения, разкопано и изостанала техника, нищо друго не успя да съзре. Или по-скоро - никого другиго. Нито един работник. Нито един ентусиаст да сбъдне мечтите на пловдивчанина.

Това е положението. Само не ни упреквайте в прекален песимизъм. И ние обичаме да мечтаем, но не сме наивници...

TrafficNews.bg