Лятната банкова криза промени депозитния пазар. Ефектът КТБ е в три направления: преразпределение между банките, завръщане на доверието на клиентите (при ниски лихви) и загуба на негарантирани депозити за милиарди в източената банка. Масовите тегления в КТБ и паниката в ПИБ преместиха повече спестявания към банките с чужди собственици, пише "Капитал Daily".Лихвите по депозитите на фирми и граждани въпреки стреса останаха ниски и вече са средно около 2%, и за радост това не е възпиращ фактор за вложителите, след като три поредни месеца парите им се връщат в банките. А лошата новина е, че от банковата система скоро ще бъдат изтрити около 1,7 млрд. лв. депозити – сумата на негарантираните влогове в КТБ. Което има и добър ъгъл - ще направи вложителите по-избирателни поне за кратко.

Данните от отчетите на банките към края на септември, публикувани от БНБ, показват, че има нарастване на привлечените средства, като на практика парите на вложители се завръщат. Общото увеличение за третото тримесечие е около 1,8 млрд. лв., като натрупаната сума достига 60,4 млрд. лв.

Данните към края на септември за банковата система по всички основни показатели са без тези за КТБ и дъщерната й ТБ "Виктория". Така привлечените средства са с над 5 млрд. лв. по-малко, като това са извадените показатели на двете затворени банки. От юнските данни обаче се вижда, че в оставащите банки депозитите се увеличават през тримесечието.

По отделни банки обаче се вижда, че завръщането на вложителите не е равномерно между играчите и пазарът бавно се преразпределя.

Най-ярка е промяната при ПИБ - от юни до септември 2014 г. тя е загубила още 439 млн. лв. от привлечените си средства, показват данните от отчетите. Тя пострада най-много и при паниката на 27 юни, след събитията около КТБ. Голямата част от свиването на привлечените средства в ПИБ е формирано от спада на депозитите на домакинства - с 247,8 млн. лв. При фирмите намалението е със 126 млн. лв.

В отчета на банката за тримесечието до борсата пише, че "в условия на продължаващи предизвикателства в пазарната среда ПИБ поддържа в достатъчен обем налични парични средства и ликвидни буфери". След юнските тегления беше емитирана спешна целева емисия на ДЦК за 1,2 млрд. лв., които няколко банки изкупиха и така беше оказана държавна подкрепа на ПИБ.

Емисията е с падеж 30 ноември. Тогава по неофициална информация ПИБ ще върне на държавата около 300 млн. лв., а за останалата част от емисията правителството ще трябва да емитира нов дълг, с който да изплати падежиращото си задължение от 900 млн. лв. към банките. Срещу тази държавна подкрепа ПИБ изготви план за преструктуриране, който беше даден в Европейската комисия за одобрение. Все още няма официално съобщение одобрен ли е и какво точно планира ПИБ да преструктурира срещу дадените й пари.

Освен нея другите две банки, които отчитат намаление на средства от предприятия, са Инвестбанк и Централна кооперативна банка (ЦКБ), които и през юни бяха сред потърпевшите. За разлика от предишното тримесечие Търговска банка Д, Интернешънъл асет банк и БАКБ са си възстановили загубеното през юни, като през септември вече са с ръст.

При депозитите за домакинствата намаление отчитат Инвестбанк, Общинска банка, ПИБ, БАКБ, Ти Би Ай банк. В тази група само ЦКБ е успяла да излезе с увеличение към септември. Но пък има нови попълнения в клуба на спадащите - Общинска банка и Инвестбанк.

Ръстове са при чуждите банки, които бяха и печелившите през юни, както и към клонове на чужди банки като френската BNP Paribas и гръцката Alpha Bank. Приток и през септември, както и през юни, има и към институциите, част от гръцки групи. При фирмените депозити банките с най-големи номинални увеличения са Уникредит Булбанк (297,2 млн. лв.), Райфайзенбанк (287,6 млн. лв.), Банка ДСК (281,8 млн. лв.). При домакинствата топ 3 е за Уникредит Булбанк (214,8 млн. лв.), Сосиете женерал Експресбанк (169,6 млн. лв.), Банка ДСК (103,6 млн. лв.).

В съобщението на БНБ за състоянието на банковата система към края на септември се посочва, че "нивата на ликвидните активи и на привлечените средства, които от 20 юни 2014 г. се наблюдават на дневна база, остават стабилни през целия период. Тяхната динамика както за системата, така и на индивидуално ниво, показаха съхранено доверие".

През лятото бизнесът и домакинствата изтеглиха малко над 1 млрд. лв. от спестяванията си от банките, като имаше и влагане на пари в сейфове, значително превалутиране на спестявания от левове в евро и превеждане извън страната. Сега вероятно част от сумите са се завърнали. Други обаче ще бъдат изгубени завинаги. В следващите седмици около 1,7 млрд. лв. депозити ще бъдат изтрити от системата.

Това е сумата на негарантираните влогове в КТБ, които няма да бъдат изплатени при фалита на банката. Вложителите ще могат да си получат средства от тях при осребряване масата на несъстоятелността на банката, което е продължителен процес и с неясен резултат.

TrafficNews.bg