Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен текста от закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който се отнася до надлимитната дейност на болниците. Това става известно от сайта на съда.

На заседанието са присъствали 10 конституционни съдии. Решението e прието единодушно със становище по мотивите на съдия Янаки Стоилов.

В оспорения текст се казва, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности.

По това дело КС бе сезиран през септември миналата година от Върховния административен съд.

Питането е по повод дело, образувано пред ВАС по жалби на Националното сдружение на частните болници срещу няколко разпоредби в Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за периода 2020 - 2022 година.

По делото са присъединени за съвместно разглеждане и жалби на многопрофилната болница за активно лечение "Сърце и мозък”, на Сдружение на общинските болници в България и други.

С разпоредбата на текста от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности. Под „нарушение“ в конкретния случай се приема надхвърляне на определените в Националния рамков договор обеми и стойности на договорените медицински дейности.

Ето какво казват върховните съдии, които отправят искането до КС:

Лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока, да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали.

Това директно поставя здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната медицинска или дентална помощ, в положение да им бъде отказана такава единствено поради финансови причини.

Освен, че са поставени в незавидното и застрашаващо живота им положение да са изправени пред необходимостта да търсят лечебно заведение в условията на нужда, без да могат да ползват достъпното такова, тези лица са дискриминирани минимум по два начина - първо, защото са се „разболели" по-късно, след изчерпване на съответния лимит или второ, защото са се разболели на „неподходящо място", в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от Здравната каса обем от медицински услуги.

Именно в това се състои противоречието на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от 330 с принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от конституцията, смятат върховните съдии, сезирали КС.

Противоречието на законодателното решение, възприето от Народното събрание, за физическите лица се състои в следното: От една страна те имат правното задължение да внасят здравна осигуровка в зависимост от техния трудовоправен статус, от статуса по пребиваване в страната и в чужбина и пр. При неизпълнение се реализира репресивния държавен апарат, чрез данъчната система и съответно се налага санкция, в зависимост от вида и тежестта на нарушението.

От друга страна, тези лица не могат пълноценно да ползват правата си като здравноосигурени лица, поради усложнения в правната регулация на административната система на здравно осигуряване в страната.

Достъпът им до медицинска помощ се ограничава именно чрез правно регламентираните лимити (горни граници) на брой медицински услуги и обем от медицинска дейност за лечебните заведения, които те имат правото да изберат. Систематичното тълкуване на правната уредба формално води, както в теоретичен, така и в практически план до извода, че на физическите лица пряко не са ограничени правата им за качествено и достатъчно медицинско обслужване, срещу правните задължения да извършват задължителни финансови вноски.